Загубата на зрение е третото най-често заболяване след анемията и глухотата. Приблизително 300 милиона пациенти в световен мащаб са засегнати от умерени до тежки зрителни нарушения.
Освен това 43 милиона пациенти по света са диагностицирани със слепота. Смята се, че до 2050 г. броят им ще нарасне респективно до 437 милиона и 61 милиона. Най-често срещаните очни заболявания, сред населението над 50-годишна възраст в Европа, са възрастовата макулна дегенерация, глаукомата и диабетната ретинопатия.
Все по-висока честота на очните заболявания
Възрастовата макулна дегенерация и диабетният макулен едем, който е усложнение на диабетната ретинопатия, са водещи причини за загуба на зрение в развитите страни. Това се дължи на все по-високото разпространение на диабета в световен мащаб.
Ето защо са важни редовните консултации със специалист, особено при пациенти в напреднала възраст и с диабет.
Това подчертава важността за целенасочен подход в областта на очното здраве. Честотата на тези заболявания е с тенденция към нарастване.
Застаряването на населението е причината, поради която през 2040 г. се очаква броят на пациентите с възрастова макулна дегенерация да достигне 288 милиона. Същата тенденция се наблюдава и за диабетната ретинопатия.
Тези заболявания оказват значителен натиск върху обществото, пациентите и техните близки. Демографските данни показват, че жените по-често са засегнати от очни заболявания, както и населението от по-малките населени места.
Последствията от липсата на достъп до здравни грижи
Здравната система не е в състояние да осигури необходимите ресурси за целите на грижата за очното здраве. По-голямата част от случаите на загуба на зрение могат да бъдат предотвратени или ефективно лекувани, но водещ проблем е липсата на достъп до здравни грижи.
Това се дължи на недостига на здравни специалисти в областта, неравномерното разпределение на здравните ресурси и грижи в различните райони и недобре изградените подходи за ранна диагностика и проследяване.
Други важни аспекти са високата стойност на терапевтичните средства и здравните услуги, както и липсата на достатъчна информираност сред населението за проблемите на очното здраве.
Лечението на възрастовата макулна дегенерация изисква дългосрочно приложение на вътреочни инжекции с anti-VEGF антитела, както и чести консултации със специалист и продължително проследяване.
Това е свързано с високи финансови разходи, особено за пациентите от отдалечените райони и тези с нисък социален статус.
Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.
Освен това лечението оказва натиск върху близките и семейството на засегнатите пациенти. Това води до затруднения за редовното приложение на терапията, нарушаване на придържането към лечението и съответно влошаване на ефективността от терапевтичния подход.
Често пациентите се отказват от лечение, което се дължи на високата стойност на терапевтичните средства и емоционалното изтощение поради необходимостта от редовно проследяване и приложение.
Това е причина за влошаване на придържането към лечението, прогресия на заболяването и повишен риск от развитие на съпътстващи заболявания.
Не отлагайте, погрижете се навреме за зрението, това е грижа за здравето с дългосрочна перспектива!
Референции:
