Макулната дегенерация е водеща причина за нарушения на зрението при пациентите над 50-годишна възраст в развитите страни.
Най-честата и тежка форма на заболяването е влажната (ексудативна) макулна дегенерация, която се характеризира с образуването на нови кръвоносни съдове в макулата.
Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.
Някои проучвания са показали, че лечението на заболяването чрез приложение на моноклонални антитела, насочени срещу съдовия ендотелен растежен фактор – anti-VEGF, допринася за стабилизиране на зрителната острота в 60% от случаите и подобряване на последната в 30% от случаите.
Какви са видовете възрастово-обусловена макулна дегенерация? Научете повече тук
Този терапевтичен подход представлява значителен прогрес в лечението на макулната дегенерация.
Промени в очното здраве при възрастова макулна дегеверация
Образуването на нови кръвоносни съдове (неоваскуларизация) е водещо усложнение от множество често срещани очни заболявания.
Неоваскуларизацията се наблюдава при ексудативната – влажна форма на възрастовата макулна дегенерация, както и при висока степен на късогледство (миопия).
Образуването на нови съдове е водеща причина за влошаване на зрението, тъй като причинява оток и натрупване на течност под ретината и кръвоизливи в макулата.
Ето защо са важни редовните консултации със специалист, особено при пациенти в напреднала възраст и с диабет.
Неоваскуларизацията води до усложнения при диабетна ретинопатия, както и при ретинопатия, която се развива в контекста на сърповидно-клетъчната анемия. Последната е генетично заболяване с автозомно-рецесивен механизъм на унаследяване, при което се наблюдават мутации в гените за хемоглобина.
Тези две заболявания са водеща причина за нарушения на зрението при млади пациенти.
Образуването на нови съдове е частично последствие от локалното повишаване на концентрациите на съдовия ендотелен растежен фактор – VEGF.
Той се синтезира от клетките на пигментния епител в отговор на локалните процеси на тъканна исхемия(недостиг на кислород в тъканите).
Това е резултат от недостатъчно осигуряване на кислород за клетъчните нужди поради нарушения в кръвоснабдяването.
Ползи от терапията
Приложението на anti-VEGF антитела чрез вътреочни инжекции представлява ключов напредък в терапията на очните заболявания, при които се развива неоваскуларизация като усложнение.
В момента единствената индикация за приложение на тези антитела в офталмологията е ексудативната – влажна форма на възрастовата макулна дегенерация.
Приложението на този терапевтичен подход за други заболявания, при които се наблюдава неоваскуларизация, все още е предмет на множество клинични проучвания.
Моноклоналните anti-VEGF антитела потискат и са насочени срещу всички изоформи на съдовия ендотелен растежен фактор – VEGF.
Наблюденията са показали, че терапията с вътреочно приложение на тези антитела е допринесла за значително подобряване на прогнозата за очното здраве в дългосрочен план при пациентите с ексудативна – влажна макулна дегенерация.
Не отлагайте, погрижете се навреме за зрението, това е грижа за здравето с дългосрочна перспектива!
Референции:
