Водещ елемент в диагностиката на тиреоид-асоциираната офталмопатия е определянето на фазата на заболяването като функция от две променливи – активност и тежест.
Важно е да се оцени дали заболяването е в активна или неактивна фаза, за да могат да се вземат най-добрите терапевтични решения.
Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.
Активността на състоянието се определя като степента, с която организмът реагира към автоантигените. Тя може да се определи количествено като:
- Липсваща;
- Умерена;
- Тежка;
Автоантигените са протеини или протеинови комплекси, които се срещат естествено в тъканите, но при автоимунни заболявания се разпознават като чужди от имунната система и се наблюдава имунен отговор срещу тях.
Тежестта на тиреоид-асоциираната офталмопатия се определя като последствие от активността.
Въпреки това усложненията често могат да се наблюдават дори и при добре контролирана активност на заболяването.
Ето защо са важни редовните консултации със специалист, особено при пациенти в напреднала възраст и с диабет.
Какви са формите на тиреоид-асоциираната офталмопатия?
Тежестта на офталмопатията, която се наблюдава в контекста на заболяванията на щитовидната жлеза, може да се класифицира по следния начин:
- Застрашаваща зрението – при нея се изисква незабавно лечение. Наблюдава се пациентите с дистиреоидна оптична невропатия и луксация на очната ябълка(издаване на екватора на очната ябълка напред от очната цепка). Друга индикация за незабавно лечение е увреждането на роговицата. Терапевтичният подход включва приложение на кортикостероиди, хирургична интервенция или и двете.
- Умерена до тежка тиреоид-асоциирана офталмопатия – при тези форми на заболяването се наблюдава значително влошаване на качеството на живот на пациентите, което подчертава нуждата от рехабилитационна хирургична интервенция, приложение на имуносупресори и/или орбитна лъчетерапия. Симптомите включват – отдръпване на клепача – над 2мм, екзофталм(издаване на очната ябълка напред от орбитата) – над 3 мм от нормалните стойности. Може да се наблюдава умерено до тежко засягане на меките тъкани и интермитентно или постоянно двойно виждане(диплопия);
- Лека форма на тиреоид-асоциирана офталмопатия – в тези случаи оплакванията не влияят на качеството на живот на пациентите. Рискът от приложение на имуносупресивна терапия или хирургични интервенции не е оправдан, освен ако не се наблюдава прогресия на заболяването. Чести симптоми са: минимално отдръпване на клепача – под 2мм, екзофталм под 3 мм от нормалните стойности. Характерно е и лекото засягане на меките тъкани. Може също така да се наблюдава преходно или липсващо двойно виждане, както и повишено излагане на ретината, което се повлиява положително от приложението на лубрикиращи средства.
Не отлагайте, погрижете се навреме за зрението, това е грижа за здравето с дългосрочна перспектива!
Референции:
