Какво е НАД: роля в клетъчния метаболизъм?
Никотинамид-аденин-динуклеотид (НАД) е ключова молекула, участваща в стотици биохимични реакции в тялото предимно в митохондриите – “енергийните централи на клетките”.
Молекулата съществува в две форми: окислена (“изхабена”) НАД+ и редуцирана (“енергийна”) НАДН+Н+.
Чрез тези две форми на NAD в организма се пренасят протони и електрони (биоелектричество).
На практика друга основна енергийна молекула в тялото е аденозин-три-фосфат (АТФ).
АТФ е основната енергийна валута на тялото, като голямото количество от АТФ се получава именно от НАДН+Н+
Повече за биоенергетиката на АТФ – четете тук
Докато при разграждането на молекулата на глюкозата от храната (в процеса гликолиза) и после остатъците – в Цикълът на Кребс, се произвежда директно “енергийната валута” АТФ.
Но при тези процеси основната им роля е всъщност да образуват НАДН+Н⁺ и по-малко ФАДH₂, които в дихателните вериги осигуряват по-голямата част от клетъчната енергия.
ФАД е “молекулен братовчед” на НАД, който изпълнява сходна функция.
Именно затова НАД и ФАД могат да бъдат сравнени с инвестиционни инструменти – акции и облигации – които имат повече стойност от АТФ, но не могат толкова лесно да бъдат „изхарчени в магазина”, а трябва да бъдат „обърнати в пари” (АТФ) “в банката” (по-конкретно в дихателната верига на митохондриите).
Балансът между НАД+ и НАДН+Н+ е индикатор за метаболитното състояние на клетката.
Освен това НАД+ участва в регулацията на генната експресия, възстановяването на увреди в ДНК и клетъчното стареене чрез активиране на ензими, свързани с поддържане на геномната стабилност.
НАД+ и клетъчното стареене
С напредването на възрастта нивата на НАД+ в тъканите прогресивно намаляват.
Смята се, че тази редукция на НАД+ допринася за митохондриална дисфункция, намалена способност за поправка на ДНК увреди и нарушена клетъчна сигнализация – процеси, свързани със стареенето.
Именно интересът към тези механизми е двигателят зад нарастващото изследване на прекурсорите на НАД+ като потенциални молекули предпазващи клетъчното стареене.
Работи ли НАД+ като хранителна добавка?
Напоследък става популярен приемът на НАД+ и като хранителна добавка – под формата на таблетки и дори под инжекционна форма.
Идеята е подобна на зареждането с креатин монохидрат:
Повече за креатинът – четете тук
Тялото да се зареди с повече количество „изхабен“ НАД (аналогично на „изхабения“ креатин) и в последствие тялото да го „зареди“, така че да разполага с по-голямо количество заредени енергийни молекули.
За разлика от креатина, като хранителна добавка, обаче, директно приетият НАД+ не е ефективен, защото молекулата НАД+ е твърде нестабилна и почти не се усвоява в тази форма. Организмът не може директно да повиши вътреклетъчните си нива чрез прием на готов НАД+.
За това в практиката се използват прекурсори на НАД+ – молекули, от които клетките могат сами да синтезират НАД+.
Прекурсори на НАД: кои реално работят?
Докато директният прием на НАД+ остава биологично неефективен именно прекурсорите на НАД+ реално подпомагат поддържането на НАД+ резервите.
Основните добавки прекурсори на НАД са: Никотинамид рибозид, Никотинамид мононуклеотид, ниацин (витамин Б3) и никотинамид.
Никотинамид рибозид
Никотинамид рибозид е нуклеозидна форма на витамин Б3, която се конвертира вътреклетъчно до НАД+.
Клинични проучвания показват, че пероралният прием на никотинамид рибозид ефективно повишава нивата на НАД+ в кръвта и в тъканите.
Никотинамид рибозид не предизвиква характерното зачервяване (flush), типично за никотиновата киселина, и се понася добре. Ефективните дози в проучванията са в диапазона 250-1000 мг/дневно.
Никотинамид мононуклеотид
Никотинамид мононуклеотид (НМН) е следващата стъпка в биосинтетичния път след никотинамид рибозид – по-голяма молекула, която е по-близо до крайния НАД+.
Дълго се е смятало, че никотинамид мононуклеотид трябва да се разгради до никотинамид рибозид преди усвояване в чревните клетки, но по-нови данни сочат, че съществува специфичен клетъчен транспортер, позволяващ директно усвояване на никотинамид мононуклеотид.
Проучвания при хора показват, че никотинамид мононуклеотид повишава плазмените и тъканни нива на НАД+ ефективно, с изследвани дози в диапазона 250-900 мг/дневно.
Витамин Б3
Ниацин, витамин Б3 (никотиновата киселина) е най-дълго познатият и изследван прекурсор на НАД+.
Повишава ефективно нивата на НАД+, но в терапевтични дози (500-2000 мг/дневно) предизвиква силно зачервяване и усещане за парене по кожата (flush) – директен ефект от отделянето на възпалителните сигнални молекули простагландини.
Никотиновата киселина има доказан благоприятен ефект върху липидния профил и е одобрена за лечение при нарушени нива на мазнините в кръвта (дислипидемия)
Повече за холестеролът – четете тук
Никотинамид
Никотинамидът (ниацинамидът) е амидна форма на ниацин и не предизвиква зачервяване. Никотинамидът също е прекурсор на НАД+, но в по-високи дози може да инхибира ензимите сиртуини – именно НАД+-зависимите ензими, активирането на които се смята за ключова полза от повишаването на НАД+.
Поради тази причина, когато целта е подобряване на митохондриалната функция и забавяне на клетъчното стареене се предпочитат по-скоро никотинамид мононуклеотид и никотинамид рибозид.
Обобщение за прекурсурите на НАД+
Ако целта е максимално ефективно повишаване на НАД+ без нежелани ефекти, доказателствата сочат никотинамид рибозид и никотинамид мононуклеотид като предпочитани прекурсори.
Никотиновата киселина (витамин Б3)е по-евтина алтернатива с добре доказана ефективност, но изисква постепенно нагаждане на дозата заради кожното зачервяване.
Важно е да се подчертае, че по-голямата част от клиничните проучвания са краткосрочни и с малки извадки, а дългосрочните ефекти при здрави хора все още се изясняват.
Референции: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37273100/
