Засягането на клепачите при тиреоид-асоциираната офталмопатия е най-често срещаната проява на заболяването. Обикновено се наблюдават следните промени:
- Ретракция на горния и/или долния клепач – разширяване на очната цепка поради отдръпване на горния и/или долния клепач;
- Липоптоза – натрупване на мастна тъкан в областта на клепачите;
Отдръпване на клепачите
Отдръпването на клепачите, което е свързано или не с развитието на екзофталм(изместване на очната ябълка напред от орбитата), се оценява клинично чрез измерване на разстоянието между свободния ръб на клепача и ръба на границата между склерата и роговицата(склерокорнеален ръб).
Нормално това разстояние е приблизително 2 мм и обикновено долния свободен ръб на клепача покрива склерокорнеалния ръб.
Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.
Наблюдават се три степени на тежест на ретракцията на клепачите:
- Лека – при отдръпване под или равно на 2 мм;
- Умерена – отдръпване на горния клепач с 2-6 мм или отдръпване на долния клепач с 3 мм;
- Тежка – отдръпването е по-голямо от 6 мм на горния клепач и 4 мм на долния;
Важно е да се разграничава първичната от вторична ретракция на клепача. Първата е свързана с разрастването на мускулна тъкан в орбитата. В този случай отдръпването на клепача се увеличава при поглед надолу.
Вторичната ретракция е свързана с фиброзните изменения, които настъпват в долния/долните прави очедвигателни мускули. В този случай отдръпването се увеличава при поглед нагоре, но изчезва при насочване на погледа надолу.
Затруднено движение на очната ябълка
Окулопалпебралната асинергия – липсата на синхронизирани движения между клепачите и очната ябълка се определя като признак на вон Грефе.
Характерна е ретракцията на горния клепач, която води до закъснение или дори неспособност за движение на очната ябълка при насочване на погледа надолу. Това е причина за повишено разкриване на склерата.
Екзофталм – издаване напред на очната ябълка
Най-ключовият признак при тиреоид-асоциирана офталмопатия е екзофталмът. Въпреки това той се наблюдава по-рядко от ретракцията на клепачите. Екзофталмът се характеризира с издаване на очната ябълка напред от орбитата. Обикновено се проявява двустранно, в 30% от случаите е асиметричен и много рядко засягането е едностранно.
Екзофталмът се дължи на нарушено отношение между обема на очедвигателните мускули, мастната тъкан и съдовонервните снопове в орбитата, както и нейния костен скелет, който не притежава способност за разтягане.
Оценка на екзофталма се извършва чрез екзофталмометрия. Нормалните стойности, които трябва да се наблюдават при това изследване, определени от Migliori, са 15,4 мм при жените и 16,5 мм при мъжете.
Затрудненията при диференциалната диагноза се поставят при наличие на асиметричен или едностранен екзофталм. Образните изследвания позволяват да се изключат като възможна диагноза тумори, инфекции, съдови нарушения или възпалителни процеси.
Не отлагайте, погрижете се навреме за зрението, това е грижа за здравето с дългосрочна перспектива!
Референции:
https://www.elsevier.com/__data/assets/pdf_file/0017/1017242/21-941647_plus.pdf
