Базедовата болест е автоимунно заболяване, при което се наблюдава наличие на антитела, насочени срещу рецепторите за тиреостимулиращия хормон(TSH-R). Това води до повишена секреция на хормони от тиреоицитите(клетките на щитовидната жлеза).
При 60% от засегнатите пациенти се наблюдава офталмопатия, която се характеризира с фиброзни изменения на очедвигателните мускули и мастната тъкан, разположена в орбитата. Следователно орбитата е второто прицелно място за действие на автоантителата.
Патогенетични механизми на тиреоид-асоциираната офталмопатия
Клетките, които участват в тези патогенетични механизми, са В- и Т-лимфоцитите, както и фибробластите(клетки, образуващи структурните компоненти на съединителната тъкан) в орбитата.
В-лимфоцитите секретират автоантитела и взаимодействат с Т-клетките. При активирането на последните се отделят цитокини, главно интерлевкин – 4.
Следователно Т-лимфоцитите са ключов елемент в прогресията на заболяването. Все още не са напълно изяснени механизмите, водещи до секреция на автоантитела от В-лимфоцитите.
Рецепторът за TSH се експресира по повърхността на фибробластите в орбитата. Друг важен антиген в патогенезата на териоид-асоциираната офталмопатия е рецепторът за инсулиноподобния растежен фактор -1, от който се наблюдават повишени стойности при засегнатите пациенти.
Освен това, антитялото, насочено срещу този фактор, води до синтезата на хиалуронова киселина от фибробластите в орбитата и отделяне на интерлевкин-16.
Рискови фактори, които допринасят за развитие на заболяването са генетичната предразположеност и тютюнопушенето.
Ролята на фибробластите в патогенезата на тиреоид-асоциираната офталмопатия
Фибробластите имат ключово значение за поддържане на хомеостазата на тъканите в орбитата. Те се различават значително от фибробластите в другите тъкани.
Тези клетки са водещата мишена за имунната реакция в контекста на Базедовата болест. Те притежават чувствителност за сигнали от външната среда, също както клетките на имунната система.
В отговор на това те се делят и диференцират в клетки, отделящи цитокини и медиатори. Те синтезират глюкозаминогликани, но и се диференцират в миофибробласти или липофибробласти.
Натрупването на мастна тъкан в орбитата се опосредства от свързването на агонист към активирания пероксизомен пролиферативен рецептор – PPARγ.
Гените, които го кодират, са ключов елемент в образуването на мастната тъкан и развитието на диабет тип 2.
Лигандите за този рецептор са производни на арахидоновата киселина, чийто синтез зависи от активността на циклооксигеназа -2 и от синтетазата на простагландините.
Референции:
https://www.elsevier.com/__data/assets/pdf_file/0017/1017242/21-941647_plus.pdf
