Хормон на растежа
Хормонът на растежа има ключова роля в развитието и прогресията на диабетната ретинопатия.
Проучванията са показали, че заболяването е обратимо при пациентки, при които се е наблюдавала следродова хеморагична некроза на хипофизата – синдром на Шийхан.
Освен това, диабетната ретинопатия се наблюдава често и при пациенти с хипопитуитаризъм – понижена функция на хипофизата.
Тромбоцити и вискозитет на кръвта
При пациентите с диабет се наблюдават множество хематологични аномалии:
- Повишена агрегация на еритроцитите;
- Понижена способност за промяна във формата на еритроцитите;
- Повишена агрегация на тромбоцитите;
- Повишена адхезия на тромбоцитите;
Всичко това е предпоставка за нарушения в кръвообращението, увреждане на ендотела и запушване на капилярите.
Това води до исхемия (кислородна недостатъчност в тъканите) на ретината, което допринася за развитие на диабетна ретинопатия.
Нарушен метаболизъм на глюкозата и неговото значение
При диабет се наблюдава нарушен метаболизъм на глюкозата поради понижени нива или активност на инсулина. Високите нива на кръвната захар водят до структурни и физиологични изменения в капилярите на ретината, което е причина за тяхната анатомична и функционална неефективност.
Продължителното поддържане на високи серумни концентрации на глюкозата е причина за насочване на нейния излишък към алдозоредуктазния метаболитен път в някои тъкани, което осигурява нейното преобразуване в алкохол.
Това влияе на перицитите (мултифункционални пристенни клетки, обвиващи ендотелните клетки), които изграждат капилярната стена и води до загуба на тяхната функция.
Микроаневризми
В резултат на това се наблюдава слабост и развитие на микроаневризми в стената на капилярите. Последните са най-ранният признак, който може да се установи, при диабетна ретинопатия.
Руптурата на микроаневризмите води до кръвоизливи в ретината, които могат да са както повърхностни(пламъковидни), така и в по-дълбоките слоеве(точковидни хеморагии).
Повишената пропускливост на съдовете води до изтичане на течност и материя, съдържаща протеини, което се наблюдава като удебеляване на ретината и натрупване на ексудат. В случаите когато отокът и ексудатите засегнат макулата, се понижава централното зрение.
Макулен едем
Макулният едем е най-честата причина за загуба на зрение при пациентите с непролиферативна форма на диабетна ретинопатия. Въпреки това състоянието се наблюдава и в някои случаи на пролиферативна диабетна ретинопатия.
Според някои теории, развитието на макулен едем е резултат от повишените нива на диацилглицерол поради метаболизирането на глюкозата по алтернативни пътища.
Това активира протеин киназа С, което влияе на динамиката на кръвообращението в ретината, пропускливостта на съдовете и кръвния ток, което е причина за изтичане на течност и удебеляване на ретината.
Референции:
