Диабетната ретинопатия се дължи на комплексни патогенетични механизми, които водят до развитие на диабетен макулен едем и ретинна исхемия(нарушено кръвообращение в тъканите).
Хипоксията(недостиг на кислород в тъканите) води до цитокиново стимулиране на производството на съдов ендотелен растежен фактор – VEGF и последваща ангиогенеза(образуване на нови съдове), което е причина за механично увреждане на ретината с напредване на времето.
Рискови фактори за диабетна ретинопатия
Диабетната ретинопатия засяга над 1/3 от пациентите с диабет. Водещите рискови фактори са:
- Продължителност на диабета;
- Контрол на кръвната захар;
- Контрол на кръвното налягане;
Диабетната ретинопатия е заболяване, което води до постепенно влошаване на зрителната функция и често е асимптоматична. Пациентите обикновено се насочват към консултация със специалист едва при значително влошаване на зрителната функция когато заболяването вече е в напреднал стадий.
Влошеното здраве на капилярите в ретината е в центъра на ранните последици, които се наблюдават при диабет. Дълготрайното поддържане на високи нива на кръвната захар води до хронично увреждане на малките съдове, което е резултат от действието на крайнте продукти на процесите на гликиране и гликозилиране. Всичко това е причина за дилатация на съдовете и ранна загуба на перицити.
Последици да очното здраве от диабетната ретинопатия
Това води до структурно увреждане на капилярната стена. Клинично тази загуба на интегритет в структурата на капилярите се наблюдава като микроаневризми(разширяване на малките кръвоносни съдове поради изменения в структурните компоненти на тяхната стена), които са първият признак на диабетна ретинопатия.
Кръвоизливите в ретината, аномалиите в малките съдове и зоните на локализирана исхемия са други характерни особености на заболяването.
Локалните хипоксични зони са предпоставка за оксидативно увреждане и оксидативен стрес, които са причина за повишено производство на растежни фактори и цитокини. Всичко това води до допълнително влошаване на съдовото здраве.
Диабетната ретинопатия включва:
- Механично увреждане на ендотела на капилярите;
- Възпаление;
- Исхемия;
- Увреждане под действието на свободните радикали;
Локализираната загуба на ретинни капиляри извън макулата обикновено не предизвиква нарушения в зрителната функция. Исхемията в ретината може да доведе по относителна поява на скотом – загуба на участъци от зрителното поле. Това, обаче, често може да остане незабелязано от пациентите.
Съдовият ендотелен растежен фактор – VEGF се освобождава в условия на хипоксия посредством индуцирания от хипоксия фактор – 1 алфа. В отговор на това, VEGF предизвиква разрастването на абнормни кръвоносни съдове, което води до преобразуване на исхемичното състояние в пролиферативно заболяване.
Тези нови съдове се разрастват в стъкловидното тяло и не притежават интегритета на нормалните съдове в ретината. Това е причина за поява на кръвоизливи и механично увреждане на ретината, както и последваща нарушена ангиогенеза поради наблюдаваната исхемия.
Всички тези изменения водят до значителна загуба на нормалните анатомични особености на зрителния анализатор, което е причина за съществена загуба на зрителна способност и дори слепота.
Референции:
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0014483523002713?via%3Dihub
