България е сред страните, в които размерите на непокритите нужди на пациентите, в областта на очното здраве, са средно 4 пъти по-високи в сравнение с тези в развитите страни. Наблюдава се още по-значително надвишаване на тези стойности при уязвимите групи пациенти. 

Не е изграден механизъм за координация на централно и локално административно ниво между здравната система, социалния и образователния сектор. Това не позволява да се осигурят необходимите мерки за понижаване на случаите на слепота и защита на правата на засегнатите пациенти.  

Разпространение на очните заболявания

Според данни от Световната здравна организация – СЗО, повишаването на броя на зрителните нарушения се дължи на:

Тежестта на очните заболявания се характеризира с неравномерно разпределение сред популацията. По-висока честота се наблюдава сред:

  • населението с нисък доход в отдалечените райони;
  • жените;
  • пациентите в напреднала възраст и тези с нарушена трудоспособност;

Ето защо са важни редовните консултации със специалист, особено при пациенти в напреднала възраст и с диабет.

Последици от очните заболявания

Пациентите с тежки зрителни нарушения не могат да участват ефективно в социалния живот и да достигнат пълния си потенциал, което се дължи на липсата на достъп до рехабилитация. В следващите десетилетия, ако застаряването на населението не се обезпечи с подобрен достъп до грижи за очното здраве, ще се наблюдава значително повишаване на броя на пациентите със зрителни нарушения и слепота.

Световната здравна организация отправя препоръки за насърчаване на предприемане на необходимите действия на национално ниво. Това е с цел посрещане на предизвикателствата, които поставят очните заболявания пред здравната система. Това може да се осигури с изграждането на интегриран план за очно здраве, в който фокусът да е поставен върху пациента. 

Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.

Целта е ефективно съчетаване на промоция на здравето, превенция, лечение и осигуряване на необходимите мерки за рехабилитация на целия спектър от очни заболявания. Интегрираният подход означава, че мерките са координирани както извън, така и в здравния сектор, съобразно с индивидуалните нужди на пациентите. По този начин би могло да се допринесе за постигане на устойчиво развитие и осигуряване на добро здраве за всеки, на всяка възраст. 

Ресурсите за очно здраве в България 

Според данните от Диабетния барометър, при пациентите с диабет в България се наблюдава следната честота на очни заболявания:

  • при 50% от пациентите с диабет се наблюдава диабетна ретинопатия;
  • честотата на диабетния макулен едем сред пациентите с диабет е 25%;

България разполага със следните ресурси в областта на офталмологията:

  • 89 болници, които имат сключен договор с НЗОК за осигуряване на болнична дейност – това означава, че те са оторизирани да извършват хирургични интервенции;
  • 670 лекари със специалност по офталмология;
  • 60-70 специализанти по офталмология;

В България няма офталмологична болница или медицински център, който да е квалифициран като експертно звено за различните редки очни заболявания. Според данните до 31 януари 2020 г., България и Румъния са страните от Централна и Източна Европа, които не разполагат с болници и медицински специалисти, участващи в Европейската референтна мрежа, посветена на редките очни заболявания – ERN-EYE.

Референции:

https://vision-project.retinabulgaria.bg/wp-content/uploads/2020/05/Vision-report-summary-en.pdf

One thought on “Очното здраве в България

Comments are closed.

* Всички материали са само с информативна стойност. Те не отменят необходимостта от консултация с лекар. Редовните медицински прегледи са от ключово значение за Вашето здраве

Открийте Надеждна Медицинска Информация

Полезни връзки

© 2024 · DIAGNOSA · All copyrighs reserved
Попълни формата

Свържи се с нас

Попълни формата или се свържи с нас на:

Еmail: office@diagnosa.info
Попълни формата

Свържи се с нас

Попълни формата или се свържи с нас на:

Еmail: office@diagnosa.info