България е сред страните, в които размерите на непокритите нужди на пациентите, в областта на очното здраве, са средно 4 пъти по-високи в сравнение с тези в развитите страни. Наблюдава се още по-значително надвишаване на тези стойности при уязвимите групи пациенти.
Не е изграден механизъм за координация на централно и локално административно ниво между здравната система, социалния и образователния сектор. Това не позволява да се осигурят необходимите мерки за понижаване на случаите на слепота и защита на правата на засегнатите пациенти.
Разпространение на очните заболявания
Според данни от Световната здравна организация – СЗО, повишаването на броя на зрителните нарушения се дължи на:
- застаряването на населението;
- особеностите на начина на живот;
- ограничения достъп до здравни услуги в страните с нисък и среден доход.
Тежестта на очните заболявания се характеризира с неравномерно разпределение сред популацията. По-висока честота се наблюдава сред:
- населението с нисък доход в отдалечените райони;
- жените;
- пациентите в напреднала възраст и тези с нарушена трудоспособност;
Ето защо са важни редовните консултации със специалист, особено при пациенти в напреднала възраст и с диабет.
Последици от очните заболявания
Пациентите с тежки зрителни нарушения не могат да участват ефективно в социалния живот и да достигнат пълния си потенциал, което се дължи на липсата на достъп до рехабилитация. В следващите десетилетия, ако застаряването на населението не се обезпечи с подобрен достъп до грижи за очното здраве, ще се наблюдава значително повишаване на броя на пациентите със зрителни нарушения и слепота.
Световната здравна организация отправя препоръки за насърчаване на предприемане на необходимите действия на национално ниво. Това е с цел посрещане на предизвикателствата, които поставят очните заболявания пред здравната система. Това може да се осигури с изграждането на интегриран план за очно здраве, в който фокусът да е поставен върху пациента.
Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.
Целта е ефективно съчетаване на промоция на здравето, превенция, лечение и осигуряване на необходимите мерки за рехабилитация на целия спектър от очни заболявания. Интегрираният подход означава, че мерките са координирани както извън, така и в здравния сектор, съобразно с индивидуалните нужди на пациентите. По този начин би могло да се допринесе за постигане на устойчиво развитие и осигуряване на добро здраве за всеки, на всяка възраст.
Ресурсите за очно здраве в България
Според данните от Диабетния барометър, при пациентите с диабет в България се наблюдава следната честота на очни заболявания:
- при 50% от пациентите с диабет се наблюдава диабетна ретинопатия;
- честотата на диабетния макулен едем сред пациентите с диабет е 25%;
България разполага със следните ресурси в областта на офталмологията:
- 89 болници, които имат сключен договор с НЗОК за осигуряване на болнична дейност – това означава, че те са оторизирани да извършват хирургични интервенции;
- 670 лекари със специалност по офталмология;
- 60-70 специализанти по офталмология;
В България няма офталмологична болница или медицински център, който да е квалифициран като експертно звено за различните редки очни заболявания. Според данните до 31 януари 2020 г., България и Румъния са страните от Централна и Източна Европа, които не разполагат с болници и медицински специалисти, участващи в Европейската референтна мрежа, посветена на редките очни заболявания – ERN-EYE.
Референции:
https://vision-project.retinabulgaria.bg/wp-content/uploads/2020/05/Vision-report-summary-en.pdf
