Диабетният макулен едем се дължи на натрупване на течност в макулата, което води до необратими нарушения и загуба на зрението. Това е едно от водещите усложнения на диабетната ретинопатия и водеща причина за нарушения на зрението при пациенти в зряла възраст.

Установено е, че състоянието също се развива при 1/3 от пациентите с увеит (възпаление на увеята). По-често се наблюдава при междинен увеит и панувеит (възпаление на всички слоеве на увеята), отколкото при преден увеит. 

Последствия от диабета за очното здраве

Социалното значение на диабетния макулен едем не е свързано само с влошаване на качеството на живот на пациентите. Състоянието е с тенденция към хронифициране и лечението е с висока икономическа стойност.

Ето защо са важни редовните консултации със специалист, особено при пациенти в напреднала възраст и с диабет.

Продължителността на заболяването, както и типът диабет, определят риска от развитие на диабетен макулен едем. При пациенти с диабет тип 1 състоянието може да се развие в рамките на 5 години след поставяне на диагнозата.

Продължителното поддържане на високи нива на кръвната захар (хипергликемия) и холестерол, както и натрупването на свободни радикали, са ключови елементи в патогенезата на диабетния макулен едем. 

Друга особеност е повишаването на нивата на съдовия ендотелен растежен фактор – VEGF, което е причина за разрушаване на кръвно-ретинната бариера. Това, от своя страна, води до натрупване на течност както в пространствата във вътрешността, така и под ретината, което причинява нарушаване на структурата и функцията на макулата.

Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.

Диабетната ретинопатия стимулира експресията на някои молекули, които улесняват способността за адхезия на клетките, участващи във възпалението. Тази стимулация се опосредства и от съдовия ендотелен растежен фактор.

Той е причина и за програмирана клетъчна смърт (апоптоза) на сетивните клетки. Високите нива на този фактор водят до разрушаване на съдовете в ретината и нарушаване на интегритета на кръвно-ретинната бариера. 

Хипергликемията също предизвиква оток в тъканите, нарушаване на кръвоснабдяването и апоптоза на сетивните клетки. Дисфункцията на кръвно-ретинната бариера е подлежаща причина за макулен едем.

Загубата на селективност в преноса на молекули между кръвта и ретината води до навлизане на протеини и други вещества в нея. 

Симптомите на макулен едем включват:

  • метаморфопсия – изкривено възприятие на образите;
  • микропсия – възприемане на визуализираните обекти с намален размер; 
  • замъглено зрение;
  • централен скотом – наличие на сляпо петно в зрителното поле; 
  • понижено контрастно възприятие;
  • нарушаване на цветното зрение;

Не отлагайте, погрижете се навреме за зрението, това е грижа за здравето с дългосрочна перспектива!

Референции:

Mechanisms of macular edema

Diabetic Macular Edema

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4859054/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC10027768/

* Всички материали са само с информативна стойност. Те не отменят необходимостта от консултация с лекар. Редовните медицински прегледи са от ключово значение за Вашето здраве

Открийте Надеждна Медицинска Информация

Полезни връзки

© 2024 · DIAGNOSA · All copyrighs reserved
Попълни формата

Свържи се с нас

Попълни формата или се свържи с нас на:

Еmail: office@diagnosa.info
Попълни формата

Свържи се с нас

Попълни формата или се свържи с нас на:

Еmail: office@diagnosa.info