Терминът метаболитен синдром, наричан още „Синдром Х“, е въведен от проф. Джералд Ривън през 1988 година, който публикува важно изследване, показващо връзката между инсулиновата резистентност, високите нива на инсулин (хиперинсулинемията), високото кръвно налягане, хиперлипидемията (високите стойности на липидите в кръвта) и коронарната артериална болест.
Как да се храним при инсулинова резистентност? – научете тук
Този синдром е бил наречен „синдром на инсулиновата резистентност“ или „синдром на Reaven“ преди да бъде известен като „метаболитен синдром„.
Какво включва метаболитният синдром?
При пациентите с метаболитен синдром се наблюдава 2 пъти по-висок риск от развитие на сърдечносъдови заболявания и 5 пъти по-висок риск от развитие на диабет тип 2, в сравнение с останалите.
Метаболитният синдром не е заболяване, а комбинация от рискови фактори.
Такива са:
- повишената телесна маса в коремната област – обиколка на талията над 102 см за мъже и над 85 см за жени;
- високо кръвно налягане – над 130/85мм;
- високо ниво на триглицериди в кръвта – над 1,7 ммол/л;
- ниско ниво на „добрия“ HDL холестерол – под 1 ммол/л за мъже и под 1,3 ммол/л за жени;
- високо ниво на глюкоза в кръвта – над 6,6 ммол/л на гладно;
Ако се наблюдават три или повече от тези фактори се смята, че може да се постави диагнозата метаболитен синдром.
Бърз или бавен метаболизъм
Метаболизмът е комплексен процес, чрез който организмът преобразува храната в енергия, необходима за функциониране и растеж.
Метаболитните процеси включват различни химични реакции, като разграждане на въглехидрати, мазнини и протеини до енергия, която се използва от клетките.
Защо са важни въглехидратите в диетата ни? – научете повече тук
Метаболизмът също така контролира синтеза и разграждането на молекули, необходими за клетъчните процеси и растежа на тъканите. Той се регулира от различни фактори като хранене, физическа кативност, генетична предразположеност и хормонален баланс.
По-бързият метаболизъм обикновено води до по-ефективно изгаряне на калории и поддържане на тегло в здравословни граници.
Генетичните фактори имат важна роля в определянето на метаболизма на всеки от нас. При някои се наблюдава унаследяване на по-бърз метаболизъм, в сравнение с този на родителите, което позволява да се изгарят повече калории дори в покой.
Други могат да имат по-бавен метаболизъм, което вероятно ги прави по-склонни към натрупване на повече телесна маса при сходна консумация на храна.
Генетичните вариации могат също така да влияят върху начина, по който организмът преработва определени хранителни вещества – например въглехидрати и мазнини.
Метаболизмът има важна роля за качеството на живота и дълголетието.
По-бързият метаболизъм обикновено е свързан с постигане на по-добър контрол на телесното тегло, по-високи нива на енергия и по-малък риск от развитие на заболявания като диабет, сърдечносъдови проблеми и дори някои видове рак.
Също така бързият метаболизъм помага за по-добро усвояване на хранителните вещества, необходими за поддържане на оптимално здраве.
В дългосрочен план поддържането на добър баланс на метаболизма може да допринесе за подобряване на качеството на живот и дълголетието.
