Периферната инсулинова резистентност, в съчетание със затлъстяване, е водеща причина за нарушен метаболизъм на глюкозата.
Повече за инсулиновата резистентност – научете тук
Индексът на телесната маса е пряко свързан с инсулиновата резистентност. Тази зависимост се наблюдава и в детска възраст.
Тази статистически значима връзка между стойността на индекса на телесната маса, нивата на инсулина на гладно и наличието на инсулинова резистентност, са довели до това да се смята, че всички пациенти с наднормено тегло или затлъстяване имат инсулинова резистентност и нивата на инсулина при тях са в стойности, които са свързани с повишен сърдечносъдов риск.
Как да се храним при инсулинова резистентност? – научете тук
Проучванията, обаче, са опровергали тези хипотези. Анализ, проведен в Европейския съюз, всъщност е показал, че само 26% от пациентите със затлъстяване или наднормено тегло имат инсулинова резистентност.
Друго проучване, от своя страна, е показало, че колкото по-изразена е инсулиновата резистентност, толкова повече се наблюдава повишаване на кръвното налягане и серумните концентрации на глюкозата и липидите.
Храни за понижаване на холестерола – научете повече тук
Висцерална мастна тъкан
Ключов елемент при затлъстяването, обусловено от инсулинова резистентност, е количеството на висцералната мастна тъкан.
Натрупването на мазнини около вътрешните органи може да се дължи на нарушен баланс на натрупването в подкожието. Това, от своя страна, също има важна роля за развитието на инсулинова резистентност.
Отношението подкожна мастна тъкан към висцерална такава е било по-ниско при пациенти с нарушен глюкозен толеранс, за разлика от тези със запазен метаболизъм на глюкозата.
Мастен черен дроб
Висцералната мастна тъкан допринася за развитие на мастен черен дроб поради повишените нива на разграждане на мазнините там. В резултат на това с наблюдава повишено отделяне на свободни мастни киселини в кръвта.
Диета при мастен черен дроб – научете повече тук
Увеличаването на нивата на мазнините както в черния дроб, така и във висцералния компартмент, е свързано с нарушен метаболизъм на глюкозата и липидите.
Кои храни да избягваме при мастен черен дроб? – научете повече тук
Мастният черен дроб води до следните метаболитни промени:
- Нарушено действие на инсулина в черния дроб – понижена инсулинова чувствителност на черния дроб;
- Понижено натрупване на глюкозни резерви под формата на гликоген в мускулите;
- Понижена чувствителност на клетките на мастната тъкан към действието на инсулина;
- Ранни дисфункционални промени в активността на бета-клетките на панкреаса;
Мастната тъкан има свойствата на активна биохимична ендокринна система.
Нейното разрастване, в случаите на затлъстяване и наднормено тегло, води до:
- понижено снабдяване на тъканите с кислород (тъканна хипоксия);
- прекомерно натрупване на клетки, участващи в процесите на възпаление, в тъканите.
Проучванията са показали, че свързаните със затлъстяването оксидативен стрес и процеси на възпаление допринасят за повишено разграждане на мазнините в черния дроб и отделянето на свободни мастни киселини в кръвта.
Всичко това допринася за развитие на инсулинова резистентност.
Освен това, под действие на оксидативния стрес, настъпват различни процеси, водещи до структурни промени в мазнините и протеините в клетката. В резултат на това се увреждат ключови метаболитни пътища, свързани с разграждането и усвояването на мазнините, белтъците и въглехидратите в организма.
Референции:
