Инсулиновата резистентност се характеризира с нарушен отговор към действието на инсулина в някои таргетни тъкани. Това са черният дроб, мускулите и мастната тъкан.
Инсулиновата резистентност води до нарушено усвояване на глюкозата, което е причина за компенсаторно повишаване на производството на инсулин от бета-клетките на панкреаса и съответно повишаване на нивата на инсулина в кръвта – хиперинсулинемия.
Метаболитни последици
- Хипергликемия – повишени нива на глюкозата в кръвта;
- Хипертония;
- Дислипидемия – промени в нивата на липидите в кръвта;
- Хиперурикемия – повишени нива на пикочната киселина;
- Повишени стойности на възпалителните маркери;
- Дисфункция на ендотела – вътрешния слой от стената на кръвоносните съдове;
- Повишен риск от тромбоза;
Ключово последствие от инсулиновата резистентност е развитието на диабет тип 2. Смята се, че инсулиновата резистентност предшества развитието му с 10-15 години.
Прогресията на състоянието може да доведе до развитие на метаболитен синдром, неалкохолна чернодробна стеатоза и диабет тип 2.
Как да се храним при чернодробна стеатоза (мастен черен дроб)? – научете повече тук
Всички тъкани, които имат рецептори за инсулин, могат да станат устойчиви към неговото действие.
Инсулиновата резистентност е придобито състояние, което може да се дължи и на наличието на прекомерно количество мастна тъкан в организма. Въпреки това генетичната предразположеност също има важна роля.
При хранене с висок калориен прием е необходима повишена секреция на инсулин с цел доставяне на глюкозата до клетките.
В резултат се наблюдава хиперинсулинемия, която впоследствие води до инсулинова резистентност.
Това създава порочен кръг, в който бета-клетките на панкреаса не могат да обезпечат нужните концентрации на инсулина.
По този начин се повишават нивата на глюкозата в кръвта.
Продължителният дисбаланс между инсулиновите нужди и секреция води до покачване на нивата на кръвната глюкоза до стойности, характерни за диабет тип 2.
Често като последствие от това може да се наблюдава наддаване на тегло.
Рискови фактори за инсулинова резистентност
- Повишено количество висцерална мастна тъкан, затлъстяване и наднормено тегло;
- Процеси на стареене;
- Заседнал начин на живот;
- Небалансиран начин на хранене;
- Прием на някои медикаменти – например глюкокортикоиди, някои антидепресанти, атипични антипсихотици и други;
- Диета с високо съдържание на натрий;
- Нарушения в баланса на нивата на холестерола;
- Сърдечносъдови заболявания;
Референции: