Диабетът е хронично метаболитно заболяване с комплексна патогенеза. То се характеризира с високи нива на глюкозата в кръвта – хипергликемия.
Това може да се дължи на нарушено действие на инсулина, нарушена секреция или и двете.
Хипергликемията се проявява в различни форми и с различни изяви. В резултат се наблюдава дисфункция в метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините.
Диабет тип 2 се развива при възрастни пациенти и представлява 90-95% от случаите на диабет.
Тук се наблюдават две характерни аномалии – инсулинова резистентност и дисфункция на бета-клетките на панкреаса.
Какво е инсулинова резистентност? – научете повече тук
Инсулиновата резистентност е резултат от увреждане на множество клетъчни сигнални пътища, които водят до понижен отговор или чувствителност към действието на инсулина в периферните тъкани.
Увреждането на бета клетките – ключов елемент в патогенезата на диабет тип 2
Бета-клетките в панкреаса осигуряват образуването на инсулина, който се секретира като пре-проинсулин.
По време на неговото узряване, той претърпява конформационни промени, които водят до крайното образуване на инсулин, който се складира в секреторни гранули.
Неговото отделяне се предизвиква от повишаване на нивата на кръвната захар, но и от действието на други фактори като хормони, мастни киселини и аминокиселини.
При повишаване на нивата на глюкозата в кръвта, тя попада в бета-клетките на панкреаса чрез глюкозен транспортер 2 (GLUT2).
След това глюкозата започва да се разгражда в тези клетки и се активират множество процеси.
Нарушената функция на бета-клетките често се дължи на тяхното увреждане или клетъчна смърт.
В състояние на прекомерен енергиен прием, както е при затлъстяване, често се наблюдават високи нива на кръвната захар (хипергликемия) и повишени концентрации на липидите в кръвта (хиперлипидемия).
Полезни храни за понижаване на холестерола – научете повече тук
Това благоприятства развитието на инсулинова резистентност и хронично възпаление.
При тези условия са характерни процесите на възпаление, както и се наблюдава токсично и метаболитно увреждане на бета-клетките на панкреаса.
Секрецията на инсулин е необходимо да бъде прецизно регулирана, за да се обезпечат метаболитните нужди. Ето защо запазването на целостта на островчетата на панкреаса, и по-конкретно на бета-клетките, е от ключово значение.
Нарушенията в синтезата на прекурсорите на инсулина или на самия иннсулин, както и нарушената секреция, са водещите елементи, свързани с увреждането на бета-клетките и развитието на диабет тип 2.
Референции:
