Затлъстяването е водещ рисков фактор за развитие на инсулинова резистентност.
При затлъстяване се наблюдава прекомерно натрупване на мазнини в мастната тъкан, което води до дисфункция на последната.
Когато мастната тъкан изгуби способността си да складира енергийни запаси, под формата на мазнини, тя става източник на провъзпалителни медиатори. Също така се наблюдава и нарушена регулация в секрецията на адипокините.
Това са възпалителни медиатори, отделяни от мастната тъкан, които имат важно значение за:
- метаболитните процеси в организма;
- процесите на възпаление;
- затлъстяването и други;
В резултат на тези промени се наблюдава повишено отделяне на свободни мастни киселини.
Това е причина за развитие на хронично нискостепенно възпаление в множество тъкани и органи:
- мастна и мускулна тъкан;
- черен дроб;
- ендотел (вътрешния слой на стената на кръвоносните съдове);
Видове затлъстяване
Подкожната мастна тъкан се състои от бяла мастна тъкан, в която се складират прекомерните количества триглицериди, приемани с храната.
Триглицеридите се натрупват по два начина:
- Повишаване на обема на клетките на мастната тъкан (адипоцити) – хипертрофично затлъстяване;
- Натрупване на нови клетки от прекурсори на адипоцитите – хиперпластично затлъстяване;
Когато капацитетът на мастната тъкан за складиране на мазнини е изчерпан, натрупването на нови клетки става невъзможно.
По тази причина триглицеридите се натрупват в други зони, например във висцералната мастна тъкан около органите.
Тя притежава различни метаболитни характеристики и е свързана с повишен риск от развитие на усложнения на инсулиновата резистентност и по-висок риск от сърдечносъдови заболявания.
Инсулинова резистентност
Докато мастната тъкан е способна да складира енергийни запаси под формата на мазнини, тя е чувствителна към действието на инсулина и няма да се наблюдават метаболитни нарушения.
Когато нейният капацитет се изчерпа, обаче, се наблюдава инсулинова резистентност.
Следователно тя може да се счита за защитен механизъм, който се активира в отговор на значително натрупване на енергийни запаси.
Уголемяването на размера и масата на адипоцитите е причина за недостиг на кислород в мастната тъкан (тъканна хипоксия).
Това води до увреждане и програмирана клетъчна смърт на някои клетки в мастната тъкан и последващо развитие на локални процеси на възпаление.
Други хипотези подчертават, че нискостепенното възпаление, което често се съчетава със затлъстяването, води до нарушена чувствителност към инсулин на периферните тъкани.
Повишените нива на медиаторите на възпалението е установено, че са маркер за по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност и диабет тип 2.
Важен елемент в тези процеси на възпаление е натрупването на имунни клетки в мастната тъкан.
Мастната тъкан отделя няколко типа проинфламаторни адипокини.
Локалното възпаление в мастната тъкан води до нарушена регулация на производството на адипокини и повишаване на синтезата на медиатори на възпалението.
Друга съществена промяна е и пониженото отделяне на адипонектин – единствения елемент, отговарящ за инсулиновата чувстителност и противодействието на възпелителните процеси на локално ниво.
Повече за процесите на възпаление при затлъстяване – научете тук
Референции:
