Лекарствата от класа на GLP-1 рецепторните агонисти се превърнаха в едно от най-разпространените средства за борба с наднорменото тегло в световен мащаб.
Но ново мащабно изследване, публикувано в The BMJ в началото на 2026 г. от екип на Оксфордския университет, хвърля сериозна светлина върху един критичен въпрос: какво се случва, когато хората спрат приема им?
Данните от 37 проучвания с над 9 000 участника
Систематичният преглед обхваща 37 проучвания с общо 9 341 участника. Средната продължителност на лечение е около 39 седмици, а проследяването след спиране — средно 32 седмици.
Резултатите са категорични: теглото нараства средно с 0,4 кг на месец след преустановяване на терапията — темп около четири пъти по-бърз, отколкото след поведенчески интервенции за отслабване.
При по-новите представители на фармацевтичния клас тази скорост е дори по-висока — около 0,8 кг на месец. При такива темпове пациентите се очаква да се върнат към изходното си тегло в рамките на приблизително 1,5 до 2 години.
Сърдечно-съдовите ползи изчезват още по-бързо
Тревожното е, че не само теглото се връща. Кардиометаболитните ползи — подобреното кръвно налягане, липидният профил и гликемичният контрол — се прогнозира да се върнат към изходните стойности дори преди теглото да достигне предтерапевтичните нива. Около 50% от пациентите с наднормено тегло спират тези медикаменти в рамките на 12 месеца от началото на лечението, което прави разбирането на последиците изключително практически важно.
Защо теглото се връща толкова бързо
Едно от обясненията е физиологично: изкуственото повишаване на нивата на GLP-1 може да потисне естественото производство на хормона.
При спиране на терапията апетитът вече не е под контрол, а вградените механизми за регулация на теглото отново действат, насочвайки организма към по-висока телесна маса.
Специалисти сравняват ситуацията с внезапното спиране на каквато и да е хронична терапия — организмът реагира рязко, особено ако приемът на лекарство е бил единственото средство за контрол.
Ако пациентът не е изградил устойчиви хранителни и поведенчески навици паралелно с лечението, шансовете за трайно запазване на теглото са значително по-ниски.
Какво трябва да се промени в клиничната практика
Авторите на изследването изрично подчертават, че резултатите не поставят под съмнение ефективността на тези медикаменти — те работят.
Въпросът е как да се използват по-устойчиво в рамките на здравната система.
Водещото мнение е, че здравословното хранене и промяната в начина на живот трябва да останат основата на управлението на затлъстяването, а тези лекарства да се използват като допълнение, а не като самостоятелно и окончателно решение.
Дългосрочната подкрепа след края на активното лечение — поне една година след спирането — е препоръчана като необходима мярка, за да се запазят постигнатите ползи.
