Диабетът е хронично метаболитно заболяване с комплексна патогенеза. То се характеризира с високи нива на глюкозата в кръвта – хипергликемия. Това може да се дължи на нарушено действие на инсулина, нарушена секреция или и двете.
Хипергликемията се проявява в различни форми и с различни изяви. В резултат се наблюдава дисфункция в метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините.
Честота
Честотата на диабет се увеличава все повече и повече в световен мащаб. Това е свързано с бързото икономическо развитие в някои страни, което води до урбанизация и по-заседнал начин на живот.
По статистически данни, през 2019 г. броят на пациентите с диабет на възраст между 20 и 79-годишна възраст е бил 463 милиона, което представлява 9,3% от световното население.
Смята се, че през 2030 г. този брой ще се увеличи до 578 милиона, което ще представлява 10,2% от световното население.
През 2040 г. броят на случаите на диабет по света ще нарасне до 700 милиона.
Според данните 9,6% от мъжете и 9% от жените по света са диагностицирани с диабет.
Заболяването е било причина и за приблизително 4,2 милиона случаи на летален изход през 2019 г.
Диабетът, който се развива по време на бременността (гестационен диабет) се е наблюдавал при 20 милиона пациентки по света през 2019 г.
Рискови фактори
Диабет тип 1
Наричан още инсулинозависим диабет, той се проявава в детска възраст и представлява 5-10% от случаите на диабет. Заболяването има автоимунна генеза и се характеризира с Т-клетъчно увреждане на бета-клетките в панкреаса.
Това води до инсулинов дефицит и последваща хипергликемия.
Счита се, че водещи рискови фактори са генетичната предразположеност и влиянието на факторите на околната среда.
Диабет тип 2
Диабет тип 2 се развива при възрастни пациенти и представлява 90-95% от случаите на диабет.
Тук се наблюдават две характерни аномалии – инсулинова резистентност и дисфункция на бета-клетките на панкреаса. Инсулиновата резистентност е резултат от увреждане на множество клетъчни сигнални пътища, които водят до понижен отговор или чувствителност към действието на инсулина в периферните тъкани.
Сред тях са мускулната тъкан, черният дроб, мастната тъкан.
В ранните етапи на заболяването повишената функция на бета-клетките на панкреаса води до компенсаторно повишаване на инсулиновата секреция с цел да се запазят нормални нива на глюкозата в кръвта.
Високите нива на инсулин предотвратяват хипергликемията.
Постепенно, обаче, повишената инсулинова секреция от бета-клетките на панкреаса става неспособна да компенсира в достатъчна степен понижената инсулинова чувствителност на тъканите.
В резултат се уврежда функцията на бета-клетките и настъпва недостиг на инсулин.
По този начин повече не биха могли да се поддържат нормални нива на кръвната захар и се наблюдава хипергликемия.
Рискови фактори за диабет тип 2
- Предиабет;
- Наднормено тегло или затлъстяване;
- Възраст над 45 години;
- Фамилна обремененост – родител, брат или сестра, диагностициран с диабит тип 2;
- При жените – анамнеза за гестационен диабет или раждане на дете с тегло над 4 кг;
- Диагностициран неалкохолен мастен черен дроб (чернодробна стеатоза);
- Заседнал начин на живот;
- Високи нива на триглицеридите в кръвта – над 500 mg/dL;
- Хранене, съдържащо високи количества въглехидрати и мазнини;
- Сърдечносъдови заболявания;
- Ниски нива на „добрия“ HDL холестерол – под 49 mg/dL при мъжете и под 50 mg/dL при жените;
- Честа и прекомерна консумация на алкохол;
- Синдром на поликистозните яйчници;
При диабет се наблюдава прогресивен ход на заболяването, комплексна патогенеза и разнообразна симптоматика.
Метаболитната дисфункция прогресира постепенно и се дължи на действието на хипергликемията. Последната се свързва и с промени в структурата и функциите на големите и малките кръвоносни съдове.
В резултат могат да възникнат микро- и макросъдови усложнения на диабета, които да доведат до органна увреда, дисфункция или недостатъчност.
Най-често засегнатите от диабета органи са очите, бъбреците, сърцето и нервите.
Може да се наблюдава развитие на:
- Диабетна ретинопатия – научете повече тук;
- Диабетна нефропатия и бъбречна недостатъчност;
- Хипертония, атеросклероза исхемична болест на сърцето;
- Невропатия;
Референции: