Различията в отговора на мастната тъкан към инсулина допринасят за по-висок риск от развитие на диабет тип 2 при мъжете със затлъстяване, отколкото при жените.
Учени от Швеция са установили, че инсулиновата резистентност в мастната тъкан е по-често срещана при мъжете.
Какво е инсулинова резистентност? – научете тук
Наблюденията са показали, че изолирани клетки от мастната тъкан на мъже, с индекс на телесна маса над 30, са изисквали 10 пъти по-висока концентрация на инсулин за блокиране на разграждането на триглицеридите до свободни мастни киселини и глицерол.
Също така се е установило, че този блокиращ механизъм е бил по-ефективен при мъжете отколкото при жените.
При мъжете със затлъстяване са се наблюдавали по-високи нива на свободни мастни киселини в кръвта.
Смята се, че по всяка вероятност това се дължи на по-ниската способност на инсулина да потисне разграждането на триглицеридите в мастната тъкан при мъжете, отколкото на половите различия в капацитета за складиране в мастната тъкан.
Как да се храним при висок холестерол и триглицериди? – научете тук
Тези открития са публикувани в International Journal of Obesity.
Според учените това е обяснението защо диабет тип 2 се среща с по-висока честота сред мъжете, отколкото сред жените.
Ролята на инсулина в натрупването и разграждането на подкожната мастна тъкан
Инсулинът има ключово значение за стимулирането на складирането на мазнините – преобразуването на мастните киселини от кръвообращението в триглицериди в клетките на мастната тъкан.
Освен това той участва и в потискането на обратния процес – разграждането на триглицеридите до свободни мастни киселини в кръвта.
При инсулинова резистентност се наблюдава понижено потискане на това разграждане на мазнините и следователно се отделят повече мастни киселини.
В същото време капацитетът за складиране на мазнини се понижава, с което също се допринася за повишаване на нивата на свободни мастни киселини в кръвта.
В резултат органите са изложени на високи стойности на мастни киселини за продължителен период от време. Това води до понижено усвояване на глюкозата от мускулите, стимулиране на процесите на глюкогенеза в черния дроб и понижаване на инсулиновата секреция от панкреаса.
Всичко това е причина за:
- повишаване на стойностите на глюкозата в кръвта (хипергликемия);
- последващо понижаване на усвояването на глюкозата;
- повишаване на разграждането на триглицеридите в клетките на мастната тъкан.
Различия при мъжете и жените
За установяване на различията между мъжете и жените учените са анализирали индекса на инсулинова резистентност в подкожната мастна тъкан при 2344 жени и 787 мъже на средна възраст 44 години и със среден индекс на телесна маса 35.
При мъжете този индекс е бил по-висок, особено при тези със затлъстяване – индекс на телесна маса над 30. Тази тенденция се е била запазила непроменена независимо от:
- Тютюнопушенето;
- Физическата активност;
- Наличието на съпътстващи кардиометаболитни заболявания;
За целите на изследването учените са използвали биопсични материали от 259 жени и 54 мъже със затлъстяване. Целта е била да се оцени и сравни ефекта на инсулина върху клетките на мастната тъкан при различните групи пациенти.
За разлика от жените, при мъжете е била нужна 10 пъти по-висока концентрация на инсулина, за да се потисне разграждането на триглицеридите до мастни киселини. Освен това тези процеси на разграждане са били по-неефективни при мъжете.
Отдавна е установено, че развитието на диабет тип 2 може да е свързано с количеството мастна тъкан в организма. Въпреки това елиминирането на мазнините, само по себе си, не подобрява инсулиновата чувствителност.
Ето защо се предполага, че водещо значение има оптималното функционално състояние на мастните клетки. То е важно за осигуряване на оптимален контрол на усвояването на глюкозата.
Наблюденията са показали, че жените в пременопаузална възраст със затлъстяване са сравнително защитени от развитие на кардиометаболитни усложнения, за разлика от мъжете на същата възраст и със сходен индекс на телесна маса.
Това се дължи частично на по-благоприятния начин на разпределение на телесните мазнини и по-високата инсулинова чувствителност на скелетните мускули и черния дроб при жените.
Според откритията инсулиновата резистентност в подкожната мастна тъкан в областта на корема е по-изразена при мъжете, отколкото при жените със затлъстяване. Всичко това подчертава значението на половите различия за появата на свързаните със затлъстяването кардиометаболитни усложнения.
Референции:
