Отдавна е известно, че затлъстяването е независим рисков фактор за повишаване на сърдечносъдовия риск.
Някои от ключовите причини за това са нарушенията в нивата на липидите в кръвта (дислипидемия), инсулиновата резистентност, високото кръвно налягане и атеросклерозата.
Полезни храни за понижаване на холестерола – научете повече тук
Затлъстяването и наличието на прекомерно натрупване на мастна тъкан са водещи елементи в патогенезата на атеросклерозата. Последната представлява натрупване на холестеролови плаки в стените на кръвоносните съдове.
Затлъстяване и процеси на възпаление
Бялата мастна тъкан секретира пептиди и протеини, които участват в регулацията на множество процеси – натрупване на мастна тъкан, инсулинова резистентност, възпаление, имунен отговор и дори в развитието на атеросклерозата.
Адипонектинът е пептид, който се произвежда в мастната тъкан и има високи нива на експресия при оптимално телесно тегло. При затлъстяване, обаче, се наблюдава дисрегулация в неговото производство.
Затлъстяването се смята, че е възпалително състояние, при което ниските нива на адипонектин са причина за нарушената регулация на възпалителните процеси.
Това води до повишен риск от развитие на метаболитни нарушения и натрупване на възпалителни клетки както в мастната тъкан, така и в други органи.
Освен това затлъстяването е свързано с инсулинова резистетност и дисфункция на ендотела (вътрешния слой на стената на кръвоносните съдове).
Това се дължи на образуването на метаболитни продукти, производни на липидите, както и на отделянето на хормони и провъзпалителни цитокини.
Затлъстяване и сърдечносъдови усложнения
Ендотелната дисфункция е свързана с различни сърдечносъдови усложнения. Такива са атеросклерозата, дислипидемията, инсулиновата резистентност и хипертонията.
Развитието на нискостепенно възпаление, поради дисфункция на мастната тъкан, понижава защитните функции на последната.
По този начин се предизвиква активиране и натрупване на имунни клетки, което е ключов елемент от възпалителния процес.
Натрупването на имунни клетки в мастната тъкан е свързано с понижаване на инсулиновата чувствителност и глюкозния толеранс. Последните, от своя страна, са ключов елемент от патогенезата на диабет тип 2, затлъстяването, атеросклерозата и хипертонията.
Затлъстяване и метаболитни нарушения
Затлъстяването е свързано с повишаване на кръвното налягане и високи нива на лептин. Този хормон влияе на производството на азотен оксид и активира симпатиковата нервна система. В резултат се наблюдава задържане на течности, свиване на кръвоносните съдове и повишаване на кръвното налягане.
Модулирането на действието на лептина води до ефективно регулиране на енергийния баланс в организма.
По този начин се осигурява понижаване на калорийния прием и повишаване на енергоразхода.
Това, от своя страна, също допринася за постигане на оптимален контрол на кръвното налягане. Ето защо може да се каже, че лептинът има двойна функция по отношение на контрола на кръвното налягане.
Постигането на баланс на метаболитните процеси се регулира от инкретините, какъвто е например GLP-1 (глюкагоноподобен пептид-1).
Това са хормони, които се отделят при хранене и влияят на регулацията на действието на инсулина и функцията на сърдечносъдовата система.
GLP-1 стимулира отделянето на инсулин чрез модулиране на функцията на храносмилателния тракт и контрола на апетита. Глюкагоноподобният пептид-1 се разгражда от ензим, който участва във възпалителните процеси в мастната тъкан и е свързан с развитието на инсулинова резистентност.
При затлъстяване се наблюдава повишена експресия на този ензим, с което се понижава неговия ефект, опосредстван от GLP-1, върху сърдечносъдовата система и метаболизма.
Тези нарушения в инкретиновата ос благоприятстват дисбаланса между нивата на GLP-1 и GLP-2. Това, от ствоя страна, повишава риска от развитие на инсулинова резистентност и дислипидемия. При затлъстяване, също така, се понижава секрецията на GLP-1, което е причина за по-трудно постигане на чувство за ситост.
Референции:
