Зрителните нарушения при пациентите с диабет се дължат на развитието на диабетен макулен едем. Прогресията на диабетната ретинопатия води до изтичане на течност от капилярите в макулата.
Увреждането на перицитите(мултифункционални пристенни клетки, обвиващи ендотелните клетки в стената на капилярите) и ендотелните клетки е причина за нарушаване на интегритета на кръвно-ретинната бариера и повишаване на нивата на съдовия ендотелен растежен фактор – VEGF.
Диабетната ретинопатия и диабетният макулен едем се развиват по комплексни патогенетични механизми, които преминават отвъд изключителното действие на VEGF.
Ето защо са важни редовните консултации със специалист, особено при пациенти в напреднала възраст и с диабет
Някои интерлевкини, адхезионни молекули, производни на ейкозаноидите, възпалителни цитокини, например тумор некротизиращият фактор – алфа, както и левкостазата(повишаване на броя на бластните клетки, което води до нарушение на кръвообращението в малките кръвоносни съдове), водят до възпаление и продължително увреждане на перицитите.
Видове диабетен макулен едем
Диабетният макулен едем може да бъде:
- Фокален – локабизиран изцяло в макулата;
- Дифузен – преминаващ отвът макулата;
Заболяването може да се развие както при непролиферативна, така и при пролиферативна диабетна ретинопатия. Въпреки това, диабетният макулен едем по-често се свързва с напредналите стадии на диабетната ретинопатия.
Продължителната загуба на малки съдове се проявява като диабетна макулна исхемия(недостиг на кислород в тъканите). Последната, сама по себе си, може да е причина за зрителни нарушения.
Диагностика
Ангиографията с флуоресцин не може да изследва напълно слоевете на мултикапилярния плексус в ретината. По-иновативните технологии, каквато е оптичната кохерентна томография, позволяват по-задълбочено изследване на капилярите, без да е необходима употребата на багрила.
Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.
Повишен сърдечносъдов риск при пациентите с макулен едем
Въпреки досегашните схващания, връзката между микроваскуларните и макрувасуларните увреждания е значителна. Проучванията са показали, че честотата на сърдечносъдовите заболявания е два пъти по-висока при пациентите с дифузен макулен едем, в сравнение с тези, при които се установява фокален такъв.
Пациентите с диабет тип 2, дори с лека форма на ретинопатия, имат повишен 5-годишен риск от развитие на конгестивна сърдечна недостатъчност и инфаркт на миокарда, за разлика от тези, при които не се наблюдава ретинопатия.
Диабетът е независим предразполагащ фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания, исхемична болест на сърцето и увреждане на периферните съдове. Едновременното развитие на бъбречни заболявания и диабетна ретинопатия също допринася за по-висок сърдечносъдов риск.
Предполага се, че причина за това е припокриването на факторите, които имат роля в развитието на микро- и макроваскуларните увреждания.
Не отлагайте, погрижете се навреме за зрението, това е грижа за здравето с дългосрочна перспектива!
Референции:
