НачалоНовини и статииМентално здравеЗатлъстяването увеличава риска от деменция

Затлъстяването увеличава риска от деменция

Деменцията е сборно понятие, което описва състояния, свързани с тежко и/или хронично нарушение в когнитивния капацитет. Това може да се проявява с дефицит в поне eдна или повече от следните 6 области:

  • Речеви умения;

  • Памет;

  • Концентрация на вниманието;

  • Социални взаимоотношения и емоционален баланс;

  • Способност за изпълняване на различни дейности;

  • Зрителни способности и ориентация в пространството;

Поради застаряването на световното население, деменцията засяга все повече пациенти в световен мащаб на възраст над 60 години. Смята се, че до 2050 г. ще се наблюдават повече от 150 милиона случаи на деменция по света. 

Деменция и затлъстяване

Затлъстяването, от друга страна, е един от най-ключовите рискови фактори за развитие на деменция. Индексът на телесна маса се използва за оценка на затлъстяването.

Характерното тук е прекомерното натрупване на мазнини и увеличаването на размерите на мастната тъкан.

Затлъстяването е свързано с поддържане на хронично нискостепенно възпаление. Това се съчетава с отделянето на повишени количества медиатори на възпалението.

В резултат се развива оксидативен стрес и органна увреда. Сред засегнатите органи е и мозъкът. Възпалението и оксидативният стрес нарушават набавянето на кислород до мозъчните клетки. Това води до нарушаване на тяхната функция. 

При затлъстяване се наблюдава инсулинова резистентност, нарушен баланс на чревния микробиом и системно възпаление.

Повече за затлъстяването и инсулиновата резистентност – научете тук

Затлъстяване и процеси на възпаление

Всичко това допринася за развитие на възпалителни изменения в мозъка. Последните, от своя страна, са характерни за деменцията.

Мастната тъкан отделя имунни и метабилтни медиатори, които преминават през кръвно-мозъчната бариера и благоприятстват възпалението в нервната система.

Тези медиатори увреждат мозъчната функция и могат да доведат до когнитивен спад.

Висцералната мастна тъкан е имуноендокринен орган, който отделя адипокини, повишаващи възпалението и риска от развитие на деменция.

Лептинът е адипокин, който осигурява поддържане на добро здраве на нервната система.

Храни, полезни за здравето на мозъка и паметта – научете повече тук

Той регулира калорийния прием и телесната маса. Високите нива на лептин са свързани със създаването на провъзпалителна среда в организма.

Освен това водят до лептинова резистентност и по-висок енергиен прием, с последващо повишаване на телесната маса.

Триглицеридите, от друга страна, могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера и да доведат до лептинова и инсулинова резистнетност в хипоталамуса. Това допринася за задълбочаване на когнитивния спад.

Храни за понижаване на холестерола – научете повече тук

Възпалението при затлъстяване нарушава сигналните механизми, в които участва лептина и по този начин отнема неговите защитни функции за здравето на мозъка. 

Значението на чревния микробиом

Прогресията на деменцията, обаче, не зависи само от вътрешни фактори, свързани с процесите в нервната система.

Чревният микробиом и оста чревен тракт-мозък също имат значение. Тази ос осигурява взаимодействията между чревния микробиом и централната нервна система.

Оксидативният стрес, който се наблюдава при нарушения в баланса на чревния микробиом, е един от ключовите механизми, водещи до повишени нива на възпаление в мозъка.

Чревният тракт е в пряка връзка с централната нервна система посредством блуждаещия нерв.

Чревният микробиом може да повлияе на генната експресия, освобождаването на невромедиаторите, функцията на рецепторите и концентрацията на метаболитите в чревния тракт.

Всичко това е от ключово значение за двупосочната връзка между червата и мозъка.

Например нарушеният баланс в чревния микробиом може да доведе до промени в метаболизма на триптофана, което да наруши секрецията на серотонин – „хормонът на щастието“. Това, от своя страна, води до повишена активност на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези при пациенти с деменция.

Тази повишена активност е свързана и с по-високи серумни концентрации на кортизола – „хормонът на стреса“, което е причина за атрофия на хипокампа и когнитивен спад

Производството на късоверижни мастни киселини от чревния микробиом се влияе значително от начина на хранене и може да наруши множество метаболитни пътища.

Те регулират енергийния баланс, притежават противовъзпалителни свойства и стимулират синтезата на лептин и секрецията на серотнин.

Тези мастни киселини влизат в пряк контакт с мозъка чрез различни сигнални пътища. Нарушеният баланс в чревния микробиом понижава техните нива.

Това, от своя страна, намалява техния противовъзпалителен ефект и нарушава сигналните пътища в нервната система.

Всичко това е причина за когнитивен спад и промени в мозъчната дейност. 

Референции:

https://link.springer.com/article/10.1007/s12017-023-08746-1

* Всички материали са само с информативна стойност. Те не отменят необходимостта от консултация с лекар. Редовните медицински прегледи са от ключово значение за Вашето здраве

Открийте Надеждна Медицинска Информация

Полезни връзки

© 2024 · DIAGNOSA · All copyrighs reserved
Попълни формата

Свържи се с нас

Попълни формата или се свържи с нас на:

Еmail: office@diagnosa.info
Попълни формата

Свържи се с нас

Попълни формата или се свържи с нас на:

Еmail: office@diagnosa.info