Скорошно проучване, публикувано в Experimental & Molecular Medicine, е позволило да се открият механизмите, чрез които дисбалансът в нивата на холестерола допринася за невродегенеративните изменения в мозъка.
Данните показват, че промените в синтеза и метаболизма на холестерола са сходни елементи в патогенезата на повечето невродегенеративни заболявания.
Такива са:
- болест на Алцхаймер;
- болест на Паркинсон;
- болест на Хънтингтън.
Защо са важни балансираните нива на холестерола?
Холестеролът е мастноподобно вещество, което се съдържа в клетъчните мембрани. Той има важна роля за клетъчната сигнализация и изграждането на синапсите между невроните в мозъка.
Синапсите представляват пространството между два неврона, което осигурява предаването на информация между тях. В това пространство се отделят невромедиаторите.
Интересното е, че мозъкът съдържа 20-25% от всички запаси от холестерол в тялото, което го прави органът с най-висока холестеролова концентрация.
Важно е да се подчертае, че периферните нива на холестерола, които се определят от хранителния прием и циркулират в кръвообращението, не могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера.
Полезни храни за понижаване на холестерола – научете повече тук
В резултат на това може да се каже, че резервите от холестерол в мозъка се повишават чрез самостоятелен синтез от глиалните клетки и невроните.
Глиалните клетки осигуряват защитна и подкрепяща функция за невроните в централната и периферната нервна система. Те участват в предаването на нервните импулси и изграждането на кръвно-мозъчната бариера.
С напредване на възрастта ефективността на тези механизми се понижава, с което намаляват и запасите от холестерол в мозъка. Последствие от това е увреждането на връзките между нервните клетки и загубата на синапси.
Холестеролът представлява 80% от състава на синапсите и е ключов за тяхната функция и структура. Проучванията са показали, че нарушеният баланс в нивата на холестерола може да доведе до понижена способност на синапсите да осигурят предаването на нервните импулси. В резултат се наблюдават невродегенеративни изменения в централната нервна система.
Характерни за болестта на Алцхаймер са натрупванията на плаки от амилоид бета в мозъка. Амилоид-прекурсорният протеин се преобразува в амилоид бета протеин чрез процеси, катализирани от ензими. За правилното им протичане има важно значение поддържането на оптимални нива на холестерол в мозъка.
Промените в концентрацията на холестерола нарушават преобразуването на амилоид-прекурсорния протеин. В резултат се образуват плаки от амилоид бета, които са ключов елемент в патогенезата на болестта на Алцхаймер. По този начин се благоприятства увреждането на невроните и когнитивния спад.
Симптоми в ранните етапи на болестта на Алцхаймер – научете повече тук
Холестеролът е важен елемент за регулиране на нормалната структура и еластичност на клетъчната мембрана. Последните са от ключово значение за успешното отделяне и разпространяване на невромедиаторите в централната нервна система.
Дисбаланс в нивата на холестерола и риск от развитие на болест на Паркинсон
Развитието и прогресията на болестта на Паркинсон се характеризира с наличието на натрупвания от неправилно нагънати протеинови молекули алфа-синуклеин в телцата на Lewy. Това е резултат от свързването на този протеин (алфа-синуклеин) към мембранните липиди.
Нарушеният баланс в нивата на холестерола ускорява тези процеси на свързване и по този начин благоприятства образуването на телца на Lewy.
Всичко това увеличава риска от развитие на болест на Паркинсон.
Най-ключовите протеини в нервните клетки, които участват в преноса и нормалния метаболизъм на холестерола, са тези от семейството на аполипопротеин Е (ApoE2, ApoE3, ApoE4).
Установено е, че АроЕ4 е ключов рисков фактор за късно развитие на болестта на Алцхаймер.
Все още не са напълно изяснени множество от молекулярните механизми, в които участват тези протеини и са необходими повече проучвания.
АроЕ4 е от важно значение както за баланса на нивата на холестерола, така и в патогенезата на болестта на Алцхаймер. Ето защо той би бил потенциален обект на бъдещи клинични проучвания и възможности за нови терапевтични подходи.
Референции:
