Болестта на Алцхаймер прогресира бавно и постепенно се наблюдава влошаване на състоянието на пациентите с напредване на годините. Заболяването засяга множество зони в мозъка.
Паметта, мисловния процес, речевите умения, способността за решаване на проблеми и контрола на двигателната дейност могат да бъдат значително влошени.
Наблюдават се 5 стадия на болестта на Алцхаймер:
- Предклиничен стадий;
- Стадий на лек когнитивен спад;
- Лека форма на деменция;
- Умерена деменция;
- Тежка деменция;
Деменцията е сборен термин, използван за описване на съвкупност от симптоми, които засягат интелектуалния капацитет и социалните умения на пациентите. Те могат да влошат качеството им на живот.
Полезни храни за поддържане на добро здраве на мозъка и паметта – научете повече тук
Предклиничен стадий
Болестта на Алцхаймер започва много преди появата на първите симптоми. Това е предклиничният стадий на заболяването. Той може да продължи години и дори десетилетия.
Въпреки това при образни изследвания могат да бъдат установени плаки от бета-амилоид и неврофибрилерни възли. Последните се образуват при промяната във формата и структурата на тау протеините. Това са ключовите патогенетични белези на болестта на Алцхаймер.
Генетичните изследвания също биха могли да покажат дали се наблюдава повишен риск от развитие на заболяването. Чрез кръвни проби могат да се изследват и биомаркери, които подкрепят диагнозата.
Рискови фактори за болест на Алцхаймер – научи повече тук
Лек когнитивен спад
При пациентите в този стадий се наблюдават леки промени в процесите на запаметяване и мисловния процес. Те не са толкова значителни, че да попречат на професионалните ангажименти или социалните контакти. Понякога могат да се наблюдават нарушения в паметта относно информация, която при други условия лесно се запаметява.
Освен това пациентите в този етап имат затруднения да преценят броя и последователността на стъпките за извършване дори и на обикновени ежедневни дейности.
Лека форма на деменция
Обикновено болестта на Алцхаймер се диагностицира в този стадий. Характерното тук е, че нарушенията в паметта и мисленето стават видими както за специалистите, така и за околните.
Други характерни признаци са:
- Нарушения в паметта за скорошни събития и скоро научена информация. Пациентите трудно си спомнят това, което са научили в най-близко време. Възможно е да задават отново и отново един и същ въпрос.
- Неспособност за решаване на проблеми, по-сложни задачи и загуба на критично мислене. Дори и ежедневните задачи могат да представляват трудност за пациентите и те не са способни да вземат решения.
- Промени в личността – пациентите могат да се чувстват неспособни да се социализират. Понякога се наблюдава необяснима раздразнителност или прилив на гняв. Често се установява и понижена мотивация за изпълнение на различни задачи.
- Нарушения в организирането и изразяването на мислите – в този етап пациентите трудно намират точните думи да опишат събитията и предметите. Често се наблюдава и трудност за ясно изразяване на мислите.
- Пациентите са склонни да се губят и да забравят къде оставят вещите си. Често трудно се ориентират дори в познати пространства.
Референции:
