Проучване, проведено от Stanford Medicine и публикувано в Nature, е разкрило нов метод за оценка на скоростта на процесите на биологично стареене на органите.
Чрез анализ на специфични протеини в кръвни проби, учените са успели да анализират относителната възраст на 11 органа. Сред тях са сърцето, белите дробове, мозъкът и бъбреците.
Проучването е включвало 5 678 участници и е имало за цел да покаже процесите на стареене в органите и последствията за здравето от тях.
Резултатите са показали, че органите стареят с различна скорост при всеки човек. Ускореното стареене на органите е свързано с повишен риск от развитие на придружаващи заболявания. Освен това при тях се наблюдава и повишен летален изход по различни причини.
Учените предполагат, че при приблизително 1 от всеки 5 привидно здрави възрастни над 50 години се наблюдава поне 1 орган, който старее със значително по-бърза скорост.
Биомаркери на стареенето
Визията на тези научни открития е да ускори разработването на нови биомаркери и терапевтични средства. Те биха позволили изграждане на ефективни подходи в персонализираната медицина. Друг важен аспект е и подобряването на превенцията на възрастово-обусловените заболявания.
Оценката на биологичната възраст на органите може да послужи за метод, с който да се определи риска от развитие на различни заболявания.
Използвайки достъпни технологии и специфичен алгоритъм, учените са анализирали хиляди протеини в кръвни проби от участниците в проучването. Те са установили приблизително 900 орган-специфични протеини, които са свързани с ускорени процеси на стареене.
Учените са изчислили възрастовата разлика за всеки от 11-те изследвани органи. Тя представлява разликата между реалната хронологична възраст на органите и тяхната биологична възраст, оценена чрез алгоритмите.
Възрастовата разлика на 10 от 11 от тези органи е била свързана с повишен риск от летален изход по различни причини в рамките на 15-годишен период на проследяване.
Последствията от ускореното стареене на органите
Резултатите са показали, че при 18,4% от участниците на възраст над 50 години се е наблюдавало ускорено стареене при поне един орган. Това е свързано с 15 до 50% по-висок риск от летален изход по всякакви причини в следващите 15 години, в зависимост от засегнатия орган.
Пациентите, при които се е наблюдавало ускорено стареене на сърцето, са имали 2,5 пъти по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност.
Ускореното стареене на мозъка е свързано с повишен риск от когнитивен спад и прогресия на болестта на Алцхаймер.
Знаете ли, че някои очни заболявания също са причина за повишен риск от когнитивен спад? Кои са те? Научете тук
Смята се, че ускореното стареене на един орган се проявява съчетано с ускорено стареене на други органи. Установено е, че всъщност се наблюдава разделение между скоростта на тези процеси.
Най-значителна връзка се е наблюдавала при наличие на разлика в биологичната възраст на бъбреците и риска от развитие на метаболитни заболявания.
Това се е доказало след установяване, че при пациентите с хипертония, биологичната възраст на бъбреците е с 1 година по-висока от хронологичната.
При пациентите с диабет тази възрастова разлика е била над 1,3 години.
Ускорено стареене на сърцето = повишен риск от сърдечносъдови заболявания
Разликата между биологичната и хронологичната възраст на сърцето е свързана с повишен риск от развитие на предсърдно мъждене или инфаркт на миокарда.
Някои заболявания, например миокарден инфаркт или болест на Алцхаймер, са свързани с ускорено стареене на всички органи. Други състояния се обуславят от изолираното стареене на определен орган.
Специфичните протеини, които са свързани с процесите на стареене на сърцето, се експресират главно от сърдечните мускулни клетки – кардиомиоцити.
Определени са няколко маркери, които са показателни за оценка на риска от развитие на сърдечна недостатъчност. Те са от водещо значение в процесите на органно стареене. В случая такива са про-мозъчният натриуретичен пептид и тропонин Т.
Това подчертава възможността за оценка на връзката между субклиничните форми на сърдечните заболявания и процесите на стареене на сърцето.
При липса на активно сърдечно заболяване или абнормни нива на биомаркерите, всеки 4,1 допълнителни години към хронологичната възраст на сърцето са свързани с 2,5 пъти повишен риск от сърдечна недостатъчност.
Този риск се определя за рамките на период на проследяване от 15 години. Това се равнява на 23% по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност през всяка година от този период.
Референции:
