Преминаването към лятно часово време става всяка година на последната неделя на март: В 03ч. сутринта часовниците се преместват с един час напред до 04ч.
Това се прилага от 20-ти век насам, като опит за “по-ефективно използване на дневната светлина”.
Но научните данни постепенно поставят под въпрос реалните ползи от смяната на часовника, особено по отношение на здравето.
Как смяната на времето влияе на здравето?
Смяната на часовника се свързва с реални здравни рискове, които публикации на Harvard Health описват като „мини‑джетлаг“ за организма.
„Тази промяна от един час може да не изглежда като нещо значително, но в краткосрочен план може да окаже пагубно въздействие върху психическото и физическото благосъстояние на хората“, казва д-р Чарлз Цайслер, професор по медицина на съня в Отдела по медицина на съня към Медицинския факултет на Харвард.
Разместването на съня дори с един час сън при някои хора нарушава циркадния ритъм, увеличава умората и понижава концентрацията.
Според обзорите на Harvard в седмицата на смяната на времето се наблюдава краткосрочно увеличение на пътнотранспортни инциденти, сърдечните събития и работните грешки. [1]
Повече за вредните ефекти на смяната на времето – четете тук
Защо смяната на алармата с един час влияе
Човешкият сън преминава през цикли с продължителност средно около час и половина (около 90 минути). [2]
Когато часовото време се премести с един час, алармата по новото време може да събуди човек точно по средата на сънният му цикъл, когато мозъкът е в най-дълбоките и най-трудни за прекъсване фази.
Резултатът е усещане за тежест, замаяност и по-силна умора, дори ако общата продължителност на съня е почти същата.
Този ефект е една от основните причини някои хора да се чувстват по-изтощени след смяната на времето.
Колко часа спят най-здравите хора?
Няколко големи епидемиологични анализа показват, че хората с най-нисък риск от преждевременна смърт обикновено спят около 7:30 часа, което съответства на пет пълни сънни цикъла, всеки цикъл по средно 90 минути (1 час и 30 мин.). [3]
А средното време за заспиване при здрави възрастни е около 15–20 минути.
Тоест човек трябва да отдели за леглото приблизително към 8 часа (за да получи 7:30 часа реален сън + до 30 минути буфер за заспиване).
Как да не нарушим съня си при смяната на времето?
Най‑здравословният подход е просто да пренастроим алармата и часа за лягане така, че да останат по старото астрономическо време.
Така напрактика за тялото ни нищо не се е променило и продължаваме да заспиваме и да се събуждаме в същото астрономическо време.
Например, ако човек е спал 8 часа, лягал си е в 23ч. (зимно време) и е ставал в 07ч. (зимно време), след промяната може да започне да си ляга и събужда в същите астрономически часове: лягане в 00ч.(лятно време) и събуждане в 08ч. по новото лятно време. Ако, разбира се работният му график го позволява да става по-късно с един час.
Това по-нагледно се вижда и в таблицата:
| Лягане по зимно време | Сутрешна аларма по зимно време (при 8 часа сън) | Лягане по лятно време | Сутрешна аларма по лятно време (при 8 часа сън) |
|---|---|---|---|
| 23:00 | 7:00 | 00:00 | 8:00 |
По-подробна таблица с други времена – вижте тук
Друг вариант е, за да се запази събуждането към края на сънния цикъл алармата да се премести с час и половина назад спрямо старото време (в случая 6:30 по лятното време, вместо 07ч.), така че събуждането да се случи в края на предходен цикъл, а не по средата.
Повече по темата за сънните цикли и алармата, спрямо тях – четете тук
Все повече държави, сред които Япония, Южна Корея, Исландия, Русия, Турция и др., премахват сезонната смяна на времето и преминават към целогодишно фиксирано часово време.
В ЕС темата също се обсъжда от години и Европейският парламент вече е изразил широка подкрепа, но окончателното решение изисква координация между всички държави членки, което забавя процеса.
Референции:
1. https://www.health.harvard.edu/staying-healthy/the-dark-side-of-daylight-saving-time
