Защо се счита за епидемия?
Затлъстяването е едно от най-бързо разпространяващите се хронични заболявания в света. То засяга хора от всички възрасти, социални групи и националности. Според Световната здравна организация (СЗО) затлъстяването се определя като „абнормно или прекомерно натрупване на телесни мазнини, което създава риск за здравето“1.
Важно е да се подчертае, че това заболяване има измерения както за здравето на отделния индивид, така и за обществото като цяло, чрез нарастващите разходи за здравеопазване и загуба на работоспособност. В много страни затлъстяването вече убива повече хора, отколкото недохранването и инфекциозните болести взети заедно.
Глобални данни
-През 2030 г. в света над 1 милиард души ще страдат от затлъстяване2.
-Честотата на затлъстяването се е утроила от 1975 г. насам.
Европа
За Европейския регион, СЗО съобщава, че 59% от възрастните и приблизително 29% от децата имат наднормено тегло или затлъстяване3.
В някои страни (например Турция, Великобритания, Унгария) повече от една трета от населението е със затлъстяване.
Според доклада за 2023 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), България също е сред страните с високи нива на наднормено тегло.
Разпространение във времето2
Статистически данни за България
| Категория | Показател | Данни | Източник |
|---|---|---|---|
| Възрастни | Разпространение на затлъстяване | 33.2% от населението над 20 г. | news.bg (2024), fakti.bg (2024) |
| По пол | 38.8% мъже; 28.3% жени | news.bg | |
| Наднормено тегло + затлъстяване | 62.8% от мъжете и 45% от жените | fakti.bg | |
| Разпределение по степен | 25% – затлъстяване I степен; 9% – II степен; 2% – III степен | Тренд, 2024 | |
| ИТМ /индекс на телесна маса/– над нормата | 40% от населението | puls.bg | |
| Продължителност на проблема | 49% с наднормено тегло > 5 г.; 12% > 20 г. | bnr.bg | |
| Диагностика и лечение | Диагностицирани пациенти | Само 40% от хората със затлъстяване имат официална диагноза | news.bg |
| Лечение | 20% от диагностицираните получават някакво лечение | dbr.bg | |
| Медикаментозна терапия | Само 1.3% получават медикаментозно лечение | news.bg, dbr.bg |
Затлъстяването е сложно заболяване, което се влияе от много индивидуални фактори и фактори на околната среда2,4
| Генетични фактори Идентифицирани са близо 100 гена, които имат индивидуален принос за затлъстяването и разпределението на телесните мазнини | Психично здраве Затлъстяването и проблемите с психичното здраве, като депресия и тревожност, имат реципрочна връзка | Работа и сън Дългото работно време и намаленото време за сън причиняват хормонален дисбаланс, който допринася за затлъстяването |
| Съвременни диети Достъпността и енергийната плътност на храната са се увеличили значително, като безалкохолните напитки и преработените храни допринасят за високия прием на енергия | Медицински състояния Заболявания като болестта на Кушинг и недостатъчната активност на щитовидната жлеза допринасят за затлъстяването | Застроена среда Застроената среда, включително разпределението на паркове, тротоари и магазини, определя достъпността до физическа активност и храненето |
| Физическа активност Нарастването на пътуването с превозни средства, гледането на телевизия и заседналата работа корелират с нивата на затлъстяване | Лекарства Много лекарства, включително антидепресанти, антипсихотици и антихипертензивни средства, могат да доведат до наддаване на тегло | Социално-икономически статус Хората с нисък социално-икономически статус са по-малко склонни да имат достъп до здравословни храни и физическа активност |
Здравни последици
Затлъстяването е свързано с огромен брой заболявания5-7. Най-честите са:
Диабет тип 2 – 80–90% от хората с диабет тип 2 са с наднормено тегло или затлъстяване 8.
Сърдечно-съдови болести – хипертония, инфаркт, инсулт.
Рак – повишен риск от рак на гърдата, дебелото черво, матката, панкреаса и черния дроб 9.
Опорно-двигателни проблеми – болки в ставите, артроза.
Сънна апнея – затруднено дишане по време на сън, водещо до умора и риск от сърдечни заболявания.
Психични разстройства – депресия, тревожност, социална изолация.
А-fib– предсърдно мъждене, CAD– коронарна артериална болест, ED– еректилна дисфункция, EOM – еозинофилен отит медия, GDM – гестационен захарен диабет, GERD – гастроезофагеална рефлуксна болест, HCC– хепатоцелуларен карцином, HTN – артериална хипертония, MM – мултиплен миелом, NAFLD– неалкохолна мастна чернодробна болест, OA – остеоартроза, VTE– венозен тромбоемболизъм
Очакваната продължителност на живота на пациентите намалява с увеличаването на ИТМ12,13
– Продължителността на живота намалява с до 10 години при затлъстяване
– За всяко увеличение на ИТМ с 5 kg/m² над диапазона от 22.5 до 25 kg/m², смъртността се увеличава с 30%13
ИТМ, body mass index
Икономически последици
Затлъстяването е тежест не само за пациентите, но и за здравните системи по света:
-Световната банка оценява глобалните разходи на над 2 трилиона долара годишно – или 2,8% от световния БВП14.
-В ЕС се изчислява, че 7% от общите разходи за здравеопазване са пряко свързани със затлъстяване и неговите усложнения.
-Загуба на работоспособност и болнични отсъствия допълнително увеличават икономическата тежест.
Медицински решения
Индивидуализирани хранителни и двигателни програми.
Поведенческа терапия.
Бариатрична хирургия при тежки случаи.
Нови медикаменти за контрол на апетита и метаболизма.
Съвременни лекарства за затлъстяване
Съвременните медикаментозни терапии15 при затлъстяване едновременно влияят върху апетита, метаболизма и енергийния баланс. Тези терапии показват значително по-голяма ефективност в редукцията и задържане на теглото в сравнение с предходните поколения лекарства. Основен акцент в съвременния подход е дългосрочната ефективност и безопасност, с потенциално подобрение не само на теглото, но и на метаболитни и сърдечно-съдови рискови фактори.
GLP-1 е естествен човешки хормон с редица метаболитни и регулаторни ефекти16
DPP-4, dipeptidyl peptidase 4 – дипептидил пептидаза 4, GLP-1, glucagon-like peptide-1 – глюкагоноподобен пептид-1
Как действа човешкият аналог на GLP-1
Заключение
Затлъстяването е глобална криза на здравето и обществото. То засяга милиарди хора и води до тежки заболявания и огромни икономически разходи. Решението е в комплексен подход – медицинска помощ, обществена подкрепа и промени в средата.
Затлъстяването може да бъде лекувано. Не сте сами. Потърсете помощ и подкрепа.
Източници:
1. WHO. Obesity: Preventing and managing the global epidemic. Geneva: World Health Organization; 2000.
2. World Obesity Federation: World Obesity Atlas, 2022. Available from: https://s3-eu-west-1.amazonaws.com/wof-files/World_Obesity_Atlas_2022
3. WHO Regional Office for Europe. European Regional Obesity Report 2022.
4. Bray GA et al. Obes Rev 2017;18:715–723
5. Sumithran P, Proietto J. The defence of body weight. Clin Sci. 2013;124(4):231–241.
6. Swinburn B, et al. The global obesity pandemic. Lancet. 2011;378:804–814.
7. Puhl RM, Heuer CA. The stigma of obesity. Obesity. 2009;17(5):941–964.
8. American Diabetes Association. Standards of Care in Diabetes 2023.
9. Lauby-Secretan B, et al. Body Fatness and Cancer. N Engl J Med. 2016;375:794–798.
10. Yuen et al. Obesity Week 2016. Oct 31–Nov 4 2016. New Orleans: T-P-3166
11. Guh еt al. BMC Public Health. 2009;9:88–107
12. Whitlock G, et al. Body-mass index and cause-specific mortality. Lancet. 2009;373:1083–1096.
13. Prospective Studies Collaboration. Lancet 2009;373:1083–1096
14. World Bank. Obesity: Health and Economic Consequences of an Impending Global Challenge. 2020.
15. Wilding et al., 2023, Nature Reviews Endocrinology
16. Baggio LL, Drucker DJ. Gastroenterology 2007;132:2131–2157
17. Badman et al. Science 2005;307:1909–14
18. Seo et al. Endocr J 2008;55:867–74
19. Secher et al. J Clin Invest 2014;124:4473–88
20. Merchenthaler et al. J Comp Neurol 1999;403:261–80
21. Baggio, Drucker. Gastroenterology 2007;132:2131–57
22. Ban et al. Circulation 2008;117:2340–50
23. Vrang et al. Prog Neurobiol 2010;92:442–62
24. Pyke et al. Endocrinology 2014;155:1280–90
25. Wang et al. World J Gastroenterol 2014;20:14821–30
26. Lee et al. Diabetes Metab J 2012;36:262–7
27. Sharma et al. PLoS One 2011;6:e25269
28. Berridge KC et al. Brain Res 2010;1350:43–64
29. Hall K et al. Am J Public Health 2014;104:1169–75
30. Verdich C et al. J Clin Endocrinol Metab 2001;86:4382
