Гледайте видеото тук:
Чуйте аудио-статията тук:
Мигрената се характеризира с епизоди на умерено до силно главоболие продължаващо от 4 до 72 часа.
Мигренозното главоболие най-често е едностранно и е свързано с гадене и повишена чувствителност към светлина и звук.
Мигрената е второто най-инвалидизиращо заболяване след болките в кръста. Мигрената е от водещите причини за инвалидност в световен мащаб, засягаща както възрастните, така и юношите.
Медикаментозната злоупотреба е сериозен проблем при пациентите с хронична мигрена – близо 80% от тях приемат медикаменти за главоболие през повечето дни от месеца.
Тази прекомерна употреба води до порочен кръг на влошаване на симптомите и развитие на медикаментозно-индуцирано главоболие.
Мигрената е разпозната като социално значимо заболяване и медицински проблем. Поради това, здравните фондове на повечето европейски страни, покриват между 70% и 100% от грижата за пациентите, медицинските дейности и лекарствените средства за мигрена.
Фармацевтичната индустрия инвестира значителни ресурси в изследвания, което доведе до значителен напредък в терапевтичните възможности. В последните години бяха разработени таргетни терапии и медикаменти основани на моноклонални антитела за лечение и профилактика на мигрената.
Каква е ситуацията в България
За съжаление, в България достъпът на пациентите до най-съвременните средства за профилактика и лечение е ограничен в известна степен.
Към настоящия момент НЗОК не третира мигрената като отделно заболяване. А не веднъж специалистите са обяснявали инвалидизиращата роля особено на хроничната мигрена.
На фармацевтичния пазар в България са налични медикаменти от така наречените групи триптани и гепанти.
Медикаментите триптани и гепанти могат да бъдат използвани за лечение на острите пристъпи на мигрена.
В България са регистрирани и иновативните лекарствени продукти, съдържащи моноклонални антитела, които се използват за профилактика, но цените на тези нови лекарства са отвъд финансовите възможности на много пациенти.
Всички тези лекарствени продукти се заплащат от пациентите.
Това води до самолечение и до често използване на симптоматична терапия, като болкоуспокояващи или нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), което увеличава риска от злоупотреба с тях.
Тази ситуация задълбочава проблема, води до негативни емоционални и социално-икономически последици, и допринася за допълнителна инвалидизация на пациентите с хронична мигрена.
Необходима е промяна в здравната политика, с цел осигуряване на адекватна медицинска грижа за пациентите с мигрена, както и интегриране на съвременните терапевтични възможности в рамките на НЗОК.
Ранната диагностика, персонализираните терапии и достъпът до иновативни медикаменти са ключови за подобряване на качеството на живот на страдащите от това заболяване.
