Напоследък стават все по-известни нов тип лекарства – известни като миметици (“молекули имитатори”) на хормона “глюкагоноподобен пептид 1” (GLP-1). Тези GLP-1 миметици освен, че могат да контролират кръвната захар, водят до сваляне на теглото при пациенти с наднормено тегло и с висок риск от инфаркти и инсулти.
Какво е диабет? – вижте тук
Какви са ефектите от хормона GLP-1?
В норма веществото “глюкагоноподобен пептид 1” съкратено – GLP-1 (на английски Glucagon-Like Peptide-1) е хормон, който се произвежда от клетките в тънките черва и се освобождава след хранене в кръвта.
GLP-1 играе критична роля в регулирането на нивата на глюкоза в кръвта и в поддържането на енергийната хомеостаза.
GLP-1 увеличава секрецията на инсулин от панкреаса, когато след прием на храна глюкозата в кръвта се повиши.
Отделеният инсулин помага на клетките в тялото да абсорбират глюкозата и да намалят нивата на кръвната захар.
Освен това, GLP-1 намалява секрецията на хормона глюкагон, който иначе увеличава нивата на глюкоза в кръвта.
GLP-1 също забавя изпразването на стомаха, което допринася за по-бавното усвояване на глюкозата и предотвратява бързото повишаване на кръвната захар след хранене.
Накрая, GLP-1 увеличава усещането за ситост, което помага за регулиране на апетита и намалява приема на храна.
Как GLP-1 лекарствата свалят кръвната захар и теглото?
Тези нови лекарства имитират ефектите на естествения GLP-1 в тялото. Те представляват GLP-1 рецепторен миметик. GLP-1 рецепторен миметик означава, че се свързват с GLP-1 рецепторите и ги активират (мимикрират, имитират ефектите на оригиналния хормон). По този начин стимулират подобните на GLP-1 биологични ефекти, описани по-горе.
Затова тези лекарства са от съществено значение за хората с диабет тип 2, които често имат проблеми с контрола на теглото и затлъстяване.
Повечето GLP-1 миметици сеприлагат, чрез инжектиране веднъж седмично, но някои се приемат и ежедневно.
Какво прави рецепторът GLP-1?
Както самият хормон “глюкагоноподобен пептид 1” (GLP-1) и новите антидиабетни лекарства, които го имитират, активират GLP-1-рецептора. А по повърхността на кои клетки се намират тези рецептори? И какво точно се случва в клетките, когато рецептора се активира?
В кои клетки има рецептор за GLP-1?
GLP-1 рецепторите се намират на повърхността на различни клетки в тялото. Основно, тези рецептори се експресират в бета-клетките на панкреаса, които са отговорни за производството и секрецията на инсулин.
Освен това, GLP-1 рецептори има по клетките на алфа-клетки на панкреаса, които произвеждат глюкагон.
GLP-1 рецепторите също се откриват в централната нервна система, по-специално в хипоталамуса и мозъчния ствол. Там те участват в регулирането на апетита и усещането за ситост.
Наличието на GLP-1 рецептори в черния дроб, сърцето и бъбреците също е документирано, като активацията им има различни физиологични ефекти.
Например, GLP-1 рецепторите в сърцето могат да имат защитни ефекти върху сърдечно-съдовата система, докато в бъбреците те могат да повлияят на функциите, свързани с филтрацията и реабсорбцията.
Какво става при активиране на рецепторът за GLP-1?
GLP-1 рецепторът е част от семейството на G-протеин-свързаните рецептори (GPCR).
Когато хормонът GLP-1 се свърже с GLP-1 рецептора, това предизвиква конформационна промяна в рецептора, която активира свързан с рецептора G-протеин.
Следва сложна вътреклетъчна сигнална каскада, която включва доста вторични посредници… Но крайният резултат, ако активираната клетка е например бета-клетка на панкреаса е увеличаването на концентрацията на калций в клетката, което кара специални вътреклетъчни мембранни мехурчета в които се складира инсулин да напуснат клетката. И така крайният резултат от активирането на рецептора е – клетката да секретира инсулин в кръвта.
Освен това, GLP-1 рецепторът в други клетки може да активира други сигнални пътища в други вътреклетъчни метаболитни процеси.
В обобщение GLP-1 рецепторите активират сигнални пътища, които водят до намаляване на кръвната захар и до различни метаболитни ефекти водещи до намаляване на затлъстяването. Лекарствата GLP-1 миметици, имитират този процес и допринасят за подобни ефекти при пациентите.
Референси:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33964002
