На 09.04.2024 г. се проведе конференция, инициирана от Българското дружество по неврология, на тема: „Болката – съвременни подходи за диагностика и лечение“. Гости бяха и представители от Народното събрание, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз.
Целта е поставяне на фокуса върху един актуален проблем за обществеността – хроничното главоболие. То е често подценявано и води до значително влошаване на качеството на живот и трудоспособността на пациентите. В резултат се наблюдават множество социално-икономически последици и непокрити нужди.
Съвременната медицина предоставя възможности за диагностика и ефективно лечение. Ключов аспект от грижата за пациентите с хронично главоболие е осигуряването на достъп до здравни грижи и своевременно приложение на терапия.
Налични са няколко терапевтични подходи, които са ефективни при мигрена, особено хронична. Такива са приложението на моноклонални антитела, ботулинов токсин и гепанти инхибиторите на калцитонин генно свързания пептид. В някои случаи може да се прилага и профилактично лечение, по строго експертно предписание, при наличие на 2 или повече пристъпа на месец.
Повече за видовете мигрена, симптомите, последствията и диагностичните критерии можете да прочетете в статията.
Информацията, използвана в статията, е част от основния доклад за мигрена, предоставен от акад. проф. д-р Иван Миланов, на конференцията на тема: „Болката – съвременни подходи за диагностика и лечение“.
Мигрена
Мигрената е комплексно заболяване, при което ключово значение има генетичната предразположеност. Характеризира се с ясни и характерни пристъпи на умерено до тежко главоболие, което обикновено се проявява едностранно и се съчетава със симптоми като гадене и повишена чувствителност към звук и светлина.
По-често се наблюдава при жените (18%), отколкото при мъжете (8%).
Наследствеността е определяща при това заболяване. Мигрената може да се дължи на вродени каналопатии – генетично детерминирани нарушения в мембранната проводимост.
Обикновено мигрената започва в детска, юношеска или млада възраст. Рядко може да се наблюдава облекчаване на състоянието на пациентите в периода на менопаузата.
Патофизиологичните механизми на мигрената все още не са напълно изучени и са предмет на множество проучвания. Различните схващания определят развитието на мигрената като резултат от действието на външни фактори, докато други предполагат, че мигрената се дължи на промени, които настъпват в мозъка. Според приетата в миналото съдова теория, пристъпите на мигрена са резултат от активиране на периваскуларни нервни окончания, инервиращи големите мозъчни съдове.
Патофизиология на мигрената
Ключова роля в патофизиологията на мигрената имат промените във функцията на невроните в подкоровите мозъчни зони. Това се подчертава и от появата на симптоми като уморяемост и понижена концентрация в рамките на часове преди настъпването на мигренозния пристъп.
Смята се, че мигрената е резултат от дисфункция на подкоровите зони, разположени под нивото на междинния мозък.
При потискане на активността на невроните в мозъчния ствол, ендогенните механизми за облекчаване на болката стават неефективни за модулиране на действието на външните фактори.
Предполага се, че функцията на хипоталамуса е от важно значение за настъпващите промени в чувствителността на отделните зони в мозъчния ствол, които модулират импулсите от троичния нерв.
Ето защо външните влияния могат да са причина за активиране на тригеминалните сигнални пътища и предизвикване на главоболие.
Мигрената е комплексно заболяване, при което се наблюдава синергично взаимодействие между периферната и централната нервна система, тъй като те са заедно включени в генезата на заболяването.
Класификация на мигрената
Според Международната общност по главоболие, мигрената се класифицира в следните подтипове:
- Мигрена без аура – характеризира се с повтарящи се пристъпи на главоболие в рамките на 4 до 72 часа. Обикновено се проявява едностранно и е с пулсиращ характер, с умерен до тежък интензитет на болката. Състоянието на пациентите се влошава при физическа активност и пристъпите на главоболие се съчетават с гадене и чувствителност към звук и светлина.
- Мигрена с аура – повтарящи се и напълно обратими пристъпи на главоболие, които са с продължителност от няколко минути. Характерна тук е едностранната поява на един или повече симптоми поради нарушена зрителна, сетивна, двигателната функция, както и промени в говора и функцията на мозъчния ствол и ретината. Тези прояви са последвани от пристъпите на главоболие и симптомите на мигрена.
- Хронична мигрена – главоболие през 15 и повече дни от месеца. Характерното тук е, че се наблюдава поне 8 дни месечно мигренно главоболие в продължение на повече от 3 месеца. Хроничната мигрена не е свързана със злоупотреба с медикаменти и се среща по-често при жените. Установено е, че при 2% от населението се наблюдава хронична мигрена. Годишно при 2,5% от пациентите с епизодична мигрена се установява хронифициране.
Характерно при хроничната мигрена е, че повтарящите се пристъпи водят до следните промени:
- Анатомични промени в главния мозък и мозъчния ствол;
- Исхемични лезии в дълбоко разположеното бяло мозъчно вещество;
- Образуване на свободни радикали и оксидативен стрес в нервната система;
- Нарушена възбудимост на сетивните неврони;
- Централна сензитизация на невроните на троичния нерв;
- Повишаване на коровата възбудимост;
Диагностични критерии за мигрена без аура
5 пристъпа на главоболие със следните характеристики:
- Продължителност от 4-72 часа (при липса на лечение);
- Поне 2 от следните характеристики – едностранна локализация, пулсиращ характер, силно затрудняване на ежедневните дейности, засилване от рутинна физическа активност;
- Придружава се от поне 1 от следните симптоми: гадене/повръщане; фото- и фонофобия;
Диагностични критерии за мигрена с аура
2 пристъпа със следните характеристики:
Поява на 1 или повече напълно обратими симптоми на аура
Всеки симптом е с продължителност от 5 до 60 минути:
- Зрителни симптоми;
- Сетивни симптоми;
- Промени в речта/езика;
- Двигателни симптоми;
- Симптоми от страна на мозъчния ствол;
- Симптоми от страна на ретината;
Социално-икономически последствия от мигрената
Важно да се подчертае, че мигрената не е неразположение. Тя е заболяване, което води до значителна неработоспособност и влошаване на качеството на живот.
Всеки пристъп води до неработоспособност за период от 2 дни. Месечно се наблюдават средно около 4 пристъпа, а всеки един от тях води до увреждане на мозъка.
Това подчертава и тежестта на хроничната мигрена върху капацитета на пациентите да се справят с ежедневните дейности и професионалните си ангажименти.
Наблюдават се множество непокрити нужди и е от ключово значение да се осигури достъп до пълноценна грижа, диагностика и ефективно лечение за пациентите.
Референции:
https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpain.2021.705276/full
