Какво представлява CGRP и защо е важен
Основният път, по който болковите сигнали от главата и лицето достигат до мозъка е тригеминалната система. Тригеминалната система обхваща тригеминалния (троичен) нерв и свързаните с него ядра в мозъчния ствол.
Когато тази тригеминална система се активира неправилно или прекомерно резултатът е мигренозен пристъп.
В нервната система Калцитонин ген-свързаният пептид (CGRP) е невропептид, който изпълнява двойна функция – действа едновременно и като невротрансмитер на болката в тригеминалната система, но също като мощен вазодилататор, способен да разширява кръвоносните съдове.
Именно тази двойна роля на CGRP го превръща в централна молекула в патофизиологията на мигрената.
Механизмът на мигренозния пристъп
По време на мигренозен пристъп нивата на CGRP рязко се повишават. Това повишаване задейства каскада от събития, които заедно формират клиничната картина на мигрената.
На първо място настъпва неврогенно възпаление – локално освобождаване на възпалителни вещества около дуралните и менингеалните кръвоносни съдове (кръвоснабдяващи мозъчните обвивки). Това възпаление не е инфекциозно, а е асептично – то е резултат от нервна активация, а не от бактерии или вируси.
На второ място се развива сенсибилизация – свръхчувствителност на нервните влакна, при която обичайни стимули, които нормално не предизвикват болка, започват да се възприемат като болезнени. Тази сенсибилизация обяснява защо по време на мигренозен пристъп дори леко докосване на скалпа или нормална физическа активност могат да засилят болката.
На трето място CGRP предизвиква разширяване на мозъчните съдове (вазодилатация), което допълнително допринася за пулсиращия характер на мигренозното главоболие.
Ролята на тригеминоваскуларната система
Патофизиологията на мигрената е тясно свързана с първоначалната активация на тригеминоваскуларната система. Тази активация се предизвиква от вълна на деполяризация в мозъчната кора — процес на невронна и глиална хипервъзбудимост, който при мигрена с аура предизвиква характерните зрителни и сетивни симптоми.
Разпространяващата се корова деполяризация води до промени в мозъчния кръвоток и локално освобождаване на невропептиди, сред които CGRP заема централно място.
Съдовите промени, които настъпват, засягат предимно малките кръвоносни съдове и представляват вторичен феномен — те са последица от неврогенните механизми, а не първична причина за мигрената.
Това разбиране е революционно, защото десетилетия наред мигрената се е разглеждала предимно като съдово заболяване.
Хронифициране на мигрената
Един от най-тревожните аспекти на ролята на CGRP е връзката му с хронифицирането на мигрената.
Когато нивата на CGRP остават продължително повишени — било поради чести пристъпи, неадекватно лечение или други фактори — епизодичната мигрена може постепенно да се трансформира в хронична.
Хроничната мигрена се определя като главоболие, появяващо се повече от 15 дни в месеца, от които поне 8 са типично мигренни, в продължение на повече от три месеца.
При хронифицирането се наблюдава промяна в характера на пристъпите — главоболието намалява по сила, но става почти ежедневно, придружаващите симптоми отслабват, а върху постоянното фоново главоболие се наслагват по-тежки мигренни епизоди.
Този процес на хронифициране прави лечението значително по-трудно и подчертава колко важна е ранната и адекватна терапия.
Защо разбирането на CGRP промени всичко
Разкриването на ролята на CGRP в патогенезата на мигрената е може би най-значимото научно откритие в областта на главоболието през последните десетилетия.
Откритието обясни мигрената се развива по начина, по който се развива и отвори пътя към създаването на изцяло нов клас лекарства – първите терапии, специално проектирани да въздействат върху механизма на мигрената, а не просто да потискат болката.
Референции:
1. Национален консенсус за диагностика и лечение на първичните типове главоболие, 2025 г. – Българска асоциация по главоболие и болка.
2. EMHA Whitepaper – Strategic Advocacy Framework to Improve Migraine Care and Support, 2025.
