Революцията в лечението
До неотдавна профилактичното лечение на мигрената разчиташе на лекарства, които първоначално са създадени за съвсем други заболявания — антиепилептични средства (против епилепсия), бета-блокери (против “сърцебиене”), блокери на калциевите канали (против “високо кръвно”) или антидепресанти.
Тези “класически” медикаменти помагат на част от пациентите, но идват с немалко нежелани ефекти и далеч не при всички случаи са ефективни.
Разкриването на централната роля на калцитонин ген-свързания пептид (CGRP) в патогенезата на мигрената направи възможно създаването на първите лекарства, специално проектирани да предотвратяват мигренозни пристъпи.
CGRP е един от основните медиатори на болката и неврогенната вазодилатация при мигрена.
Повече за патофизиологията на мигрената и CGRP-рецепторът – четете тук (линк към статия 1)
Тези иновативни лекарства се разделят на две групи: антитела и гепанти, които въпреки че са насочени към една и съща молекула, работят по различни механизми.
Моноклонални антитела срещу CGRP и неговия рецептор
Моноклоналните антитела са големи белтъчни молекули, създадени така, че да разпознават и да се свързват с много висока точност с определена мишена.
При мигрена едно такова антитяло се свързва директно със самия невропептид CGRP, като го „улавя“ и го неутрализира, преди CGRP да достигне съответните CGRP рецептори.
Други антитела могат да се свързват ексклузивно с рецептора за CGRP, като го „запушват“ и по този начин не позволяват на невропептида CGRP да задейства CGRP-рецептора.
И в двата случая крайният резултат е еднакъв — CGRP не може да задейства каскадата от неврогенно възпаление, съдово разширяване и болкова свръхчувствителност, която води до мигренозен пристъп.
Медикаментите-антитела не преминават кръвно-мозъчната бариера и действат предимно в периферията върху тригеминалния нерв, където се освобождава CGRP.
Как се прилагат CGRP антителата?
Този тип медикаменти-антитела се прилагат чрез подкожна инжекция: веднъж месечно или веднъж на три месеца.
Защото имат дълъг полуживот, което означава, че остават в организма седмици до месеци и осигуряват стабилен, продължителен блок на CGRP или CGRP-рецептора без нужда от ежедневно приемане.
Това е изключително удобно за пациентите и значително повишава придържането към лечението.
Ключово предимство на тези моноклонални антитела е тяхната специфичност — те въздействат само върху CGRP пътя, без да засягат други системи в организма.
Затова профилът на нежеланите им ефекти е значително по-благоприятен в сравнение с традиционните профилактични средства.
Какви са страничните им ефекти?
Най-честите странични ефекти са леко зачервяване на мястото на инжектиране и чревна констипация (запек).
Констипацията е най‑изразена при антителата, които блокират директно CGRP‑рецептора. Може да се появи, защото CGRP освен общо с мигрената участва и в нормалната стимулация на перисталтиката и секрецията в червата. Когато CGRP или неговият рецептор се блокира, се забавя чревната моториката, намалява секрецията и преминаването на храната става по-бавно.
Група Б: Гепанти — малките молекулни антагонисти
Гепантите са втората група лекарства, насочени към CGRP пътя, но с коренно различна химична природа.
За разлика от моноклоналните антитела, които са големи белтъчни молекули изградени от много свързани аминокиселини (средно към 6000 въглеродни (С) атоми), гепантите са много малки молекули (около 30-тина въглеродни (С) атоми).
Тази разлика определя и различния начин на приложение — гепантите могат да се приемат през устата (перорално), под формата на обикновени таблетки, което ги прави особено привлекателни за пациенти, които предпочитат да избегнат инжекции.
Как работят гепантите?
Механизмът на действие на гепантите е блокиране на CGRP-рецептора.
Когато гепантът блокира рецептора, CGRP не може да се свърже с него и не може да задейства болковата каскада.
Уникална характеристика на гепантите е тяхната двойна употреба — те могат да се използват както за лечение на острия мигренозен пристъп, така и за профилактика, в зависимост от начина на дозиране.
По-краткият им полуживот в сравнение с моноклоналните антитела прави гепантите подходящи и за жени, планиращи бременност, тъй като лекарството се изчиства от организма значително по-бързо.
Как двете групи се допълват?
Моноклоналните антитела и гепантите не се конкурират, а по-скоро се допълват, предоставяйки на лекарите и пациентите по-широк арсенал от терапевтични възможности.
Важна полза на тези две нови групи е, че не предизвикват свиване на кръвоносните съдове — за разлика от “класическите” медикаменти при мигрена, като триптаните, които действат чрез вазоконстрикция.
Това прави антителата и гепантите безопасна алтернатива за пациенти със сърдечно-съдови заболявания, при които “старите” терапии с триптаните са противопоказани.
И двете групи имат значително по‑добър профил на поносимост в сравнение с класическите профилактични средства.
Още едно съществено предимство и на антителата и на гепантите е, че честият им прием не води до медикаментозно индуцирано главоболие — сериозен проблем, свързан с прекомерната употреба на обезболяващи средства и класически терапии като напр. триптани.
Моноклоналните антитела са по-подходящи за пациенти, които имат нужда от дълготрайна, стабилна защита и предпочитат редки приложения.
Гепантите са по-подходящи за пациенти, които предпочитат перорален прием, имат нужда от гъвкавост между остро лечение и профилактика, или имат противопоказания за моноклонални антитела.
Според настоящите клинични насоки и двете групи се позиционират като втора линия профилактика — те се прилагат, когато традиционните профилактични средства не са били ефективни или са предизвикали неприемливи нежелани ефекти.
Референции:
1. Национален консенсус за диагностика и лечение на първичните типове главоболие, 2025 г.
2. EMHA Whitepaper — Strategic Advocacy Framework to Improve Migraine Care and Support, 2025.
