Модерните терапии за мигрена съществуват, но са недостъпни
В света на медицината на мигрената настъпи революция – създадени са лекарства, специално проектирани да предотвратяват мигренозни пристъпи, насочени към ключовия (CGRP) невропептид в патогенезата на заболяването.
Как работят новите CGRP лекарства за мигрената – четете тук (линк към статия 3)
Тези терапии — моноклонални антитела и малки молекулни антагонисти — доказано намаляват честотата и тежестта на пристъпите при значителна част от пациентите и имат далеч по-малко нежелани ефекти от традиционните терапевтични средства.
Повече за пептидът CGRP и мигрената – четете тук (линк към статия 1)
В България обаче нито една от тези терапии от ново поколение все още не се реимбурсира от здравната каса. На практика това означава, че пациентите трябва да заплащат цялата стойност на лечението от собствения си джоб, а месечните разходи за тези медикаменти са непосилни за огромната част от българите.
Какво правят пациентите вместо това
Когато модерните терапии са финансово недостъпни, пациентите се обръщат най-често към това, което могат да си позволят — нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които се продават свободно в аптеките, или някои по-стари профилактични лекарства, които бяха създадени за съвсем други заболявания. НСПВС като клас медикаменти са ефективни при леки и умерени мигренозни пристъпи, но не са предназначени за честа и продължителна употреба.
Въпреки това мнозина пациенти ги приемат ежедневно или почти ежедневно, в опит да овладеят болката. По-старите профилактични средства — антиепилептични медикаменти, бета-блокери, трициклични антидепресанти — макар и да имат своето място в терапевтичния арсенал, носят значителен товар от нежелани ефекти: наддаване на тегло, сънливост, когнитивни затруднения, замаяност, стомашно-чревни проблеми, сексуална дисфункция и други.
Медикаментозно индуцираното главоболие — порочен кръг
Най-коварната последица от прекомерната употреба на обезболяващи е развитието на медикаментозно индуцирано главоболие. Когато пациентите приемат аналгетици повече от 10-15 дни в месеца, самите лекарства започват да предизвикват главоболие.
Злоупотребата с обезболяващи променя активността на определени рецепторни системи в мозъка и увеличава предразположението към болка. Създава се порочен кръг — пациентът приема все повече обезболяващи, защото главоболието зачестява, но самите обезболяващи са причината за това зачестяване. Прекъсването на този цикъл изисква болнична детоксикация, която е продължителен и мъчителен процес, съпроводен със засилване на главоболието, гадене, повръщане, тревожност и нарушения на съня.
Пропуски в здравната система
Проблемът не се изчерпва само с липсата на реимбурсация. Една трета от хората с главоболие в България или никога не са посещавали лекар, или бързо са прекратили визитите поради незадоволителен резултат от лечението. Самите лекари невинаги разполагат с достатъчно познания за съвременната диагностика и терапия на мигрената, а пациентите нерядко биват подлагани на излишни и скъпи изследвания в болнична обстановка, без това да води до подобряване на грижата. Липсват ясни клинични пътеки, които да насочват пациента ефективно от общопрактикуващия лекар към невролога и при нужда — към специализиран център за лечение на болката.
Българския консенсус за главоболие
През 2025 г. водещи български невролози подписаха Национален консенсус за диагностика и лечение на първичните типове главоболие. Документът е изключително подробен и отразява съвременните световни стандарти. Той ясно посочва, че моноклоналните антитела и гепантите са втора линия профилактика при хронична и епизодична мигрена. Парадоксът обаче е очевиден: консенсусът препоръчва терапии, до които българските пациенти на практика нямат достъп. Без промяна в реимбурсната политика стандартите на хартия остават недостижим идеал.
Какво е необходимо
Европейската рамка за подобряване на грижата за мигрена подчертава, че нелекуваната мигрена носи огромни икономически загуби — загубени работни дни, намалена производителност, дълготрайна нетрудоспособност — които често надхвърлят стойността на самото лечение.
За България конкретните стъпки включват въвеждане на реимбурсация поне за пациентите с хронична мигрена, при които традиционните средства са неефективни, подобряване на обучението на общопрактикуващите лекари за ранно разпознаване и насочване към специализирани медицински звена и изграждане на структурирани клинични пътеки, които да съкратят пътя от симптом до адекватна профилактика.
Докато тези стъпки не бъдат предприети, хиляди български пациенти ще продължат да се въртят в порочния кръг на самолечението с обезболяващи.
Поглед в бъдещето
Макар към 2026 г. НЗОК все още да не реимбурсира съвременните таргетни терапии за мигрена (CGRP моноклонални антитела и гепанти) въпреки това през 2025–2026 г. започнаха първи институционални стъпки по темата – предложени бяха промени мигрената да бъде призната като хронично заболяване с възможност за диспансеризация, а професионални организации и пациентски групи продължават да настояват поне хроничната мигрена бъде включена в обхвата на публичното финансиране.
Референции:
1. EMHA Whitepaper — Strategic Advocacy Framework to Improve Migraine Care and Support, 2025.
2. Национален консенсус за диагностика и лечение на първичните типове главоболие, 2025 г.
