Какво е хронична уртикария?
Хроничната уртикария (ХСУ) е дерматологично заболяване, характеризиращо се с повтаряща се поява на сърбящи обриви (уртики) и/или ангиоедем, които продължават повече от шест седмици.
Повече за хронична уртикария – четете тук
Колко са пациентите с ХСУ в България?
В световен мащаб, според различни проучвания разпространението на заболяването варира между 0,02% и 2,7%.
По актуални европейски данни 0,5% от населението е с диагностицирана ХСУ, а 0,2% са на лечение с рецепта от лекар.
В България се приема сходна честота от 0,5% сред възрастното население, което означава приблизително 26 000 засегнати пациенти, от които около 70% (18 200 души) са с поставена диагноза.
Как влияе заболяването на качеството на живот на пациентите?
Хроничната уртикария (ХСУ) оказва силно влияние както върху физическото и емоционалното благосъстояние на пациентите, така и върху способността им да бъдат активни и продуктивни в обществото.
Заболяването води до по-често търсене на медицинска помощ, което оказва икономическо въздействие върху здравната система и самите пациенти.
Сред хората с ХСУ значително по-често се наблюдават депресия, тревожност и нарушения на съня – които не бива да бъдат подценявани.
Какви са предизвикателствата при лечение на ХСУ в България?
Поставянето на диагнозата ХСУ често се забавя (средно 1,6 ±5,3 години закъснение между първите симптоми и диагнозата).
В допълнение, пациентите имат средно 5 посещения при специалисти, преди да получат правилната диагноза.
Забавянето на диагнозата води и до значителни разходи за често ненужни изследвания.
Реалната терапевтична практика в България значително се отклонява от международните стандарти за лечение.
Прилаганите терапии често са недостатъчно неефективни за част от пациентите, което води до чести рецидиви, повторни хоспитализации и висока употреба на кортикостероиди.
Какви са резултатите от не ефективното лечение с кортикостероиди?
Продължителната терапия с кортикостероиди е свързана със сериозни системни странични ефекти – метаболитни, сърдечно-съдови и инфекциозни и др.
Освен здравните последици за пациентите, тези практики водят и до допълнителна икономическа тежест (по-високи разходи за здравеопазване за пациентите и за здравната система).
Какъв е достъпът до съвременни биологични терапии?
В България достъпът до съвременни, биологични терапии за ХСУ остава ограничен.
Повече за биологичните терапии за хронична уртикария – четете тук
Много малък процент от пациентите получават такова лечение, а в повечето случаи лечението започва твърде късно – едва след повторни хоспитализации.
Основна причина е липсата на реимбурсация на тези терапии, което ги прави финансово не достъпни за повечето пациенти и поставя България сред страните с най-нисък дял на биологично лечение в Европа.
Колко е общият разход за ХСУ на годишна база (каква е годишната икономическа тежест)?
За определянето на икономическата тежест на заболяването са използвани въпросници, попълнени от пациенти с ХСУ в България.
Следователно, данните, представени в анализа, отразяват реалната клинична практика в страната.
Резултатите показват, че икономическата тежест на ХСУ възлиза на общо 39,2 млн. лв. (20,0 млн. €) годишно.
Преките разходи за лекарствена терапия, медицински грижи и проследяване са 23,8 млн. лв. (12,2 млн. €).
Непреките разходи, свързани със загубата на производителност (загуби към БВП) на годишна база, са 15,4 млн. лв. (7,9 млн. €).
В допълнение, разходите за поставяне на точна диагноза, които се заплащат предимно от пациентите, възлизат на 6,3 млн. лв. (или 3,2 млн. €) за цялата популация.
Икономическата тежест е аналогична на измерената от проучвания в Европа, САЩ, Бразилия и др., които също представят значителна икономическа тежест на ХУ в съответните страни.
Как може да се намали икономическата тежест на ХСУ в България?
Почти 40% от икономическата тежест представляват непреки разходи или загуби към БВП поради нарушена производителност в резултат на ХУ.
Отсъствието от работа и влошената концентрация по време на работния процес, водят до значителни загуби към БВП, което е финансова тежест за цялото общество.
Всяка година заболяването води до загуби от 15,4 млн. лв. към БВП.
Част от тези загуби могат да бъдат предотвратени и превърнати в принос към БВП, ако пациентите получават навременно и ефективно лечение, което осигурява контрол върху заболяването.
В момента пациентите с ХСУ в България нямат достъп до биологично лечение, въпреки че то е стандарт на лечение в редица европейски страни.
Анализ на възвръщаемостта на инвестицията (ROI) показва, че инвестицията в реимбурсация на биологична терапия би донесла значителни икономически ползи под формата на повишена продуктивност и добавен принос към БВП.
Според изчисленията, за 132 работещи пациенти, които биха се възползвали от биологично лечение, разходът за терапия би бил 823 700 лв., а възвръщаемостта за икономиката – 2,77 млн. лв.
Това означава, че възвръщаемостта на инвестицията е +236%, или за всеки инвестиран 1 лв., платецът получава обратно 3,36 лв. под формата на икономически ползи (принос към БВП).
Тези данни показват, че реимбурсацията на биологични терапии не е разход, а инвестиция – инвестиция в по-добър контрол на заболяването, по-висока продуктивност и по-ниска обща икономическа тежест за страната.
Основни послания за бъдещето
Резултатите от анализа подчертават необходимостта от национални програми за обучение и промяна на терапевтичната практика, както и от въвеждане в реимбурсация на високо ефективни биологични терапии.
Необходима е национална стратегия за въвеждане на съвременен стъпаловиден подход към лечението на хронична уртикария, включваща:
- Навременна диагностика;
- Пълно заместване на първо поколение антихистамини с второ поколение;
- Редуциране на употребата на кортикостероиди до кратки курсове;
- При неповлияване от антихистамини навременно да се въведе биологична терапия;
- Осигуряване на достъпа до биологично лечение чрез реимбурсация от НЗОК.
Хроничната уртикария е значим медицински, социален и икономически проблем. Ранната диагноза, оптимизиране на лечението и достъпът до биологична терапия могат да намалят тежестта върху пациентите и обществото, подобрявайки качеството на живот и продуктивността на хиляди хора.
Резултатите, отразени в анализа за икономическата тежест на Хроничната Уртикария, са получени, благодарение на съвместен проект между Новартис, HTA, ВиталитиПро, СРБЗ и АПАЗ.
Събраните данни от реалната практика (RWD) в България са на база въпросници за пациенти и водещи експерти в областта. 297 са отговорилите на онлайн въпросника, от които 175 покриващи всички зададени критерии. В проекта са взели участиe 4-ма алерголога и 4-ма дерматолога.
Референси:
1. Kolkhir P, Bonnekoh H, Metz M, Maurer M. Chronic Spontaneous Urticaria: A Review. JAMA. 2024;332(17):1464-1477. doi:10.1001/JAMA.2024.15568
