Какво представлява хроничната спонтанна уртикария
Хроничната спонтанна уртикария (ХСУ) е кожно заболяване, което се характеризира с повтарящи се обриви (уртики), сърбеж и понякога ангиоедем (внезапно подуване на по-дълбоките слоеве на кожата или лигавиците, което се дължи на натрупване на течност), без установима външна причина.
За да бъде определена като „хронична“, симптомите трябва да се проявяват почти ежедневно в продължение на поне 6 седмици. Уртиките обикновено изчезват в рамките на 24 часа, но се появяват отново на други места, което прави състоянието продължително и изтощително.
Патогенезата на ХСУ е свързана с активиране на имунните клетки наречени мастоцити, които освобождават хистамин и други възпалителни медиатори. При около половината от болните тялото произвежда антитела срещу самото себе си (наречени автоантитела). Тези автоантитела се прикрепят към мастоцитите и ги активират чрез IgE рецептори и мастоцитите освобождават хистамин което води до вазодилатация, оток и сърбеж, дори и когато няма никакъв алерген.
Светлинно-микроскопска снимка на мастоцити (оцветяване по Гимза, увеличение х1000):
Затова състоянието не е „истинска алергия“, защото няма външен причинител – имунната система просто прави грешка и се самозаблуждава. Това е причината уртиките да се появяват „спонтанно“ – тялото реагира на нещо, което не съществува.
Именно затова се смята, че заболяването има автоимунен произход, поне при част от пациентите. Тези открития подкрепят автоимунната теория за произхода на ХСУ и обясняват защо при част от пациентите заболяването е по-упорито, по-трудно за овладяване и често съпътствано от други автоимунни състояния като тиреоидит на Хашимото, системен лупус или диабет тип 1.
Кого засяга
ХСУ засяга между 0.5% и 1% от населението в даден момент. Най-често се среща при възрастни между 20 и 40 години, като жените са засегнати два пъти по-често от мъжете. Заболяването не прави разлика по етнически или социален признак. При децата ХСУ е по-рядка, но не е изключена.
Факторите, които могат да отключат или влошат състоянието, включват инфекции (напр. Helicobacter pylori), стрес, нестероидни противовъзпалителни средства (като ибупрофен), хранителни добавки и други спонтанни псевдо алергини. Въпреки това, в повечето случаи не се установява конкретен причинител, което прави заболяването „спонтанно“.
ХСУ оказва сериозно влияние върху качеството на живот. Пациентите често страдат от безсъние, тревожност и социална изолация поради видимите кожни промени и постоянния сърбеж. Това налага мултидисциплинарен подход в лечението – включващ дерматолог, алерголог и психологическа подкрепа.
Кои са основните симптоми
Основните симптоми на ХСУ включват:
- Уртики – изпъкнали, зачервени обриви с блед център, които изчезват в рамките на 24 часа, но се появяват отново на други места. Те често са съпроводени от парене или сърбеж.
- Силен сърбеж – може да бъде толкова интензивен, че да наруши съня и ежедневните дейности.
- Ангиоедем – дълбок оток, най-често по лицето, устните, клепачите или крайниците. В някои случаи може да засегне дихателните пътища и да изисква спешна медицинска намеса.
- Общи симптоми – умора, главоболие, болки в ставите и чувство на неразположение, особено при тежки пристъпи.
Диагнозата се поставя основно клинично – чрез анамнеза и физикален преглед. Лабораторни изследвания се използват за изключване на други заболявания и за търсене на автоимунни маркери. Лечението може да е с антихистамини, а напоследък все повече навлизат новите терапии с медикаменти, които представляват моноклонални антитела, насочени срещу собствения имуноглобулин Е (IgE) играещ ключова роля в алергичните реакции. В някои случаи се прилагат кортикостероиди, но само краткосрочно поради риска от странични ефекти.
Референси:
http://medinfo.bg/spisanie/2022/4/хронична-спонтанна-уртикария-съвременни-аспекти-и-лечение
http://bg.gaapp.org/diseases/urticaria/forms-of-urticaria/chronic-spontaneous-urticaria
