Глаукомата е сборно понятие, което включва различни очни заболявания със значителна тежест, които, без приложение на подходящо лечение, водят до необратима загуба на зрението. Най-често тези заболявания се съчетават с абнормно повишение на очното налягане.
Това води до дегенеративни изменения в невроните, които осигуряват предаването на информацията за сетивното дразнене от ретината към мозъка.
В индустриализираните райони глаукомата е втората причина за слепота след възрастовата макулна дегенерация. Характерно при глаукомата е нарушеното отичане на вътреочната течност. Това води до рязко и значително повишаване на вътреочното налягане при острата форма на глаукомата.
Хроничната форма, от друга страна, се характеризира с прогресивно повишаване на вътреочното налягане. Последната представлява 80-90% от случаите на глаукома.
Остра глаукома
Заболяването е с тенденция към прогресиране и може да остане без симптоматична изява в рамките на период от 10 до 20 години. През това време само обстойният офталмологичен преглед може да позволи ранна диагностика и проследяване на заболяването.
Острата форма на глаукомата се среща рядко и предизвиква спонтанно едностранно нарушение на очното здраве. Характерна е появата на остра болка в окото и визуализиране на цветен ореол около източниците на светлина, което се съчетава със значително понижаване на зрителната способност. Засегнатото око е по-твърдо, зачервено и болезнено. Това състояние изисква спешна медицинска помощ.
Хронична глаукома
Хроничната глаукома, от друга страна, засяга и двете очи, но често несиметрично. Обикновено здравето на едното око е засегнато в по-малка степен, което позволява да се копменсира загубата на зрителна способност. Това често е причина за забавяне на диагнозата.
Рядко при пациентите може да се наблюдава тъпа болка в окото, която се усеща като натиск на нивото на очите, повишено сълзене и главоболие. След няколко години се появяват симптомите на нарушено зрение, което е признак за напреднал стадий на заболяването.
Наблюдава се загуба на периферно зрение, докато централното зрение, което позволява четене, писане и лицево разпознаване, остава съхранено за дълго време. В резултат на тези изменения пациентите с глаукома имат тунелно зрение, поради загубата на периферната зрителна способност.
Каквато и да е причината за развитие на глаукома, заболяването винаги прогресира към дегенеративни изменения в невроните, които осигуряват връзката на клетките в ретината с мозъка. Това се дължи на повишеното вътреочно налягане.
Референции:
