Множество причини могат да доведат до развитие на глаукома и някои от тях все още не са напълно изяснени. При всички случаи на остра глаукома и в 2/3 от случаите на хронична форма на заболяването се наблюдава значително повишаване на вътреочното налягане. За разбиране на механизмите, по които тези промени настъпват, е важно да се пояснят анатомичните особености на зрителния анализатор.
Анатомични особености на окото
Окото се състои от две камери (сегменти) – предна и задна. Предната се разполага зад роговицата и включва ириса (оцветената част на окото), лещата (тя е фиксирана към очната ябълка чрез лигаменти, които разделят двете очни камери).
Предният сегмент е изпълнен с прозрачна вътреочна течност, която се отделя от ресничестото тяло, разположено зад ириса, в основата на лигаментите, свързващи лещата.
Задният очен сегмент съдържа стъкловидното тяло. При глаукома патологичните изменения се наблюдават в предната камера, където вътреочното налягане се повишава. Това повишено налягане се предава и към задната камера и засяга зрителния нерв.
Вътреочната течност непрекъснато се обновява. Тя се произвежда от ресничестото тяло и се отича през трабекулума, който изпълнява ролята на филтър. Той се разполага в ъгъла между ириса и роговицата. Вътреочната течност се насочва след това към венозното кръвообращение.
При глаукома, поради повишаване на вътреочното налягане, елиминирането на вътреочната течност се затруднява. Това нарушено оттичане е причина за повишаване на налягането в окото и по-конкретно в предната камера.
При остра форма на глаукома повишаването на налягането се наблюдава спонтанно и рязко, докато при хроничната форма тези процеси настъпват постепенно.
Повишаването на вътреочното налягане нарушава функцията на зрителния нерв и причинява дегенеративни изменения в нервните влакна, които го изграждат. Тези процеси протичат бързо при значително повишаване на вътреочното налягане, каквото е в случая на острата форма на глаукома.
При хронична глаукома повишаването на налягането е умерено. За продължителен период от време, обаче, дори и умереното повишаване на вътреочното налягане води до увреждане на зрителния нерв.
Причини за развитие на глаукома
Причините, поради които трабекулума не осигурява ефективното отичане на вътреочната течност, все още не са напълно изяснени. В по-голямата част от случаите на хронична глаукома се наблюдават склеротични изменения, които са резултат от естествените процеси на стареене. Други причини могат да бъдат:
- запушване на трабекулума от остатъчни ембрионални мембрани;
- малформации на окото – в случаите на вродена глаукома при новородените;
- процесите на стареене водят до повишаване на обема на лещата, която се прикрепя плътно към ириса; това води до нарушения в циркулацията на вътреочната течност към предните части на предната камера;
- натрупването на вътреочна течност зад ириса води до неговото изместване напред, което стеснява ъгъла, в който е разположен трабекулума и го запушва; това се наблюдава при острата форма на глаукома;
В някои случаи причината за запушването се намира преди трабекулума – например при неконтролирано повишаване на популациите на клетките от вътрешната част на роговицата, които покриват трабекулума.
Причините могат да бъдат локализирани и на ниво след него – например повишеното налягане във венозното кръвообращение нарушава отичането на вътреочната течност.
Наблюдава се и пост-хирургична форма на глаукомата, която е резултат от нарушен капацитет на отичане на вътреочното налягане поради хирургична интервенция.
В близо 1/3 от случаите на хронична глаукома не се наблюдава повишаване на вътреочното налягане. Причините за дегенеративните изменения в нервните влакна не са напълно изяснени.
Предполага се значението на нарушеното кръвоснабдяване на зрителния нерв при пациентите с мигрена или късогледство (миопия) за развитието на хронична форма на глаукома. Генетичните фактори също допринасят за повишената уязвимост на зрителния нерв.
Референции:
