Повече за мигрените – четете тук
Какво представлява устната микробиома?
Когато се говори за микробиоми, повечето хора се сещат за чревната микрофлора. Но устната кухина също е дом на изключително разнообразен набор от микроби – около 700 различни вида бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми. Това я прави втората най-сложна микробиома в тялото ни, непосредствено след чревната. Ново изследване от Университета в Сидни показва, че тази флора не само играе важна роля за здравето ни, но може да е и ключов фактор в развитието на мигрена.
Как учените откриват връзката?
В проучването участват над 150 жени под 75-годишна възраст. Те попълват детайлни въпросници за своето орално здраве, като информацията се базира на насоките на Световната здравна организация. Освен това са оценени симптоми като главоболие, болки в тялото и корема. Всяка участничка предоставя и слюнчена проба, която се анализира за съдържащите се в нея микроорганизми. Според водещия автор Шарън Ърдрич, още преди получаването на микробиомните данни, се забелязала силна връзка между лошото състояние на устната кухина и проявата на болкови състояния.
Един подозрителен микроб изпъква
При анализите изследователите откриват, че Mycobacterium salivarium е значително по-често срещан в пробите на участнички, страдащи от мигрена. Същият микроб е изолиран и в стави на пациенти с мандибуларна дисфункция (TMJ) – състояние, при което болките в челюстта често се разпространяват към главата. Това затвърждава връзката между този микроб и болковите състояния.
Как действат тези бактерии?
Все още не е напълно ясно дали самите бактерии причиняват болката или това се дължи на веществата, които бактериите произвеждат – например, проинфламаторни пептиди. Aggregatibacter actinomycetemcomitans е друг подобен микроб, който провокира автоимунен отговор, водещ до ревматоиден артрит. Специалисти също така обръщат внимание на пептида CGRP (калцитонин-гениран свързан пептид), който е централна молекула в механизма на мигрената.
Повече за CGRP – четете тук
Установено е, че нивата му са повишени както при хронична мигрена, така и при пародонтит.
Генетиката усложнява картината
Освен бактериите, и гените имат роля: между 40% и 50% от риска за развитие на мигрена се дължи на наследствени фактори. Учените разглеждат хипотезата за т.нар. „ос микробиома–нервна система“, според която микроби от устната кухина могат да предизвикат системно възпаление, което активира имунния отговор в мозъка и предизвиква мигренозни пристъпи.
Какво предстои?
Изследователският екип планира да тества интервенции, които целят да балансират устната микробиома – чрез по-честа и задълбочена хигиена, употреба на пробиотици и промени в диетата. Идеята е, че добрият микробиомен баланс може да предпази от активиране на вредни механизми и да намали болковите състояния. Професор Ерик Виере от Калифорнийския университет предвижда, че в рамките на няколко години генетичното и микробиомното скриниране ще станат по-достъпни за пациентите. Това ще позволи по-прецизно и персонализирано лечение според индивидуалния микробиомен профил.
Референси:
