Борбата с килограмите изисква подкрепа 

Въведение

Много хора мислят, че затлъстяването е резултат само от липса на воля и слаб характер. Световната здравна организация (СЗО) го определя като хронично, рецидивиращо и мултифакторно заболяване¹, резултат от сложното взаимодействие между биология, среда, психика и социални фактори. Въпреки че често чуваме съвети като „яж по-малко и се движи повече“, болшинството от страдащите от затлъстяване, трудно успяват да постигнат и задържат здравословно тегло без специализирана помощ. Никой не очаква от човек с диабет или хипертония да се „справи сам“. Същото важи и за затлъстяването.

Биологични причини

Човешкото тяло е „програмирано“ да съхранява запасите си от енергия. При отслабване, организмът се „съпротивлява“ и включва компенсаторни механизми:

– Намалява основната обмяна – изгаряме по-малко калории в покой².

– Повишава се чувството на глад – чрез хормони като грелин и лептин³.

– Усещането за ситост отслабва – води до преяждане.

Тези биологични процеси са естествена защитна реакция, която е помагала на предците ни да оцеляват при липса на храна, но днес работи срещу нас при изобилието от различни продукти.

Повече за наднорменото тегло – вижте тук

Фактори на средата

Живеем в условия, които спомагат за качване на килограми:

– Евтина и висококалорийна храна на всяка крачка.

– Заседнал начин на живот – компютър, кола, телевизия.

– Агресивна реклама на сладки и мазни храни, насочена дори към деца⁴.

Даже и най-мотивираните хора трудно устояват на тези външни влияния.

Психологични и социални бариери

Затлъстяването често върви ръка за ръка с:

– емоционално хранене (стрес, тревожност, депресия);

– социален натиск и стигма – изолация и трудности при търсене на помощ;⁵

– липса на подкрепяща среда в дома и на работното място.

Доста хора се опитват многократно сами да отслабнат, но рецидивите са чести и пораждат чувство на вина и безсилие.

Хранителното поведение се контролира на множество нива от мозъка^6–10

GLP-1, glucagon-like peptide-1

Опитите за отслабване са чести сред пациентите със затлъстяване, но повечето се оказват неуспешни^11,12

Пациентите със затлъстяване правят средно 7 сериозни опита за отслабване. Може би Вашата история е подобна на тази:

“Миналата година се подложих на диета и тренировъчна програма и свалих 30 кг, но въпреки че продължих да спортувам и да се храня добре, започнах да наддавам тегло. Чувствах се като провал и това се отрази на мотивацията ми.”

Защо професионалната помощ е ключова?

Затлъстяването е заболяване, което трябва да се лекува комплексно:

– Медицинска оценка – за налични придружаващи заболявания (диабет, хипертония, сънна апнея и др.).

–   Индивидуализиран план – хранене, движение, психоподкрепа.

– Медикаментозно лечение – съвременни лекарства доказано подпомагат редукцията на тегло и задържането на резултатите¹³.

– Хирургично лечение – при тежко затлъстяване бариатричната хирургия е най-ефективният метод¹⁴.

Самостоятелните опити рядко дават стабилни резултати, защото пациентите сами се борят едновременно с биологията си, със средата и със социалните предразсъдъци.

Лечението на затлъстяването е мултидисциплинарен процес и включва различни специалисти, които работят в екип

1.Ендокринолог

• Основен лекар при затлъстяване.
• Оценява хормоналния и метаболитния статус.
• Следи за заболявания като диабет тип 2, хипотиреоидизъм, синдром на поликистозни яйчници.
• Назначава медикаментозно лечение за редукция на теглото.

2. Диетолог / нутриционист

• Изготвя индивидуален хранителен план.
• Обучава пациента на здравословни навици и балансирано хранене.
• Проследява напредъка и адаптира диетата според резултатите и здравословното състояние.

3. Психолог / психиатър

• Подпомага справянето с емоционалното хранене, стреса и депресията.
• Работи върху промяна на поведението и изграждане на нови навици.
• При нужда психиатър може да предпише медикаменти за психичното здраве.

4. Специалист по физическа активност (кинезитерапевт, спортен лекар)

• Изготвя безопасна и ефективна тренировъчна програма.
• Съобразява упражненията със здравословното състояние, ставни или сърдечно-съдови проблеми.
• Насърчава постепенно увеличаване на активността.

5. Бариатричен хирург

• Специалист при тежко затлъстяване (BMI > 40 или > 35 с придружаващи заболявания).
• Извършва операции като стомашен байпас или ръкавна гастректомия.
• Работи съвместно с ендокринолог, диетолог и психолог преди и след операцията.

6. Кардиолог 

• Проследява сърдечно-съдовия риск – кръвно налягане, ЕКГ, ехокардиография, оценка на риска от инфаркт и инсулт.
• Диагностицира и лекува усложнения – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност.

7. Пулмолог, нефролог (при нужда)

• – Проследяват усложненията на затлъстяването: сънна апнея, бъбречни заболявания.
• –   Подпомагат комплексното лечение и намаляват риска от усложнения.

Стъпаловиден подход към управлението на затлъстяването¹⁵

ИТМ, body mass index – индекс на телесната маса.

Ролята на пациента

Ролята на пациента при отслабване е ключова, тъй като успехът зависи от неговата мотивация и ангажираност. Необходима е самодисциплина за спазване на хранителния режим, физическата активност и препоръките на специалистите. Съдействието и откритата комуникация с медицинския екип гарантират индивидуален и устойчив подход при лечението. 

Заключение

Затлъстяването не е личен провал, а хронично заболяване, което изисква медицинска помощ и подкрепа. Първата стъпка е да потърсите консултация със специалист, за да получите оценка на състоянието и индивидуален план за лечение. Справянето със затлъстяването е възможно, но не трябва да бъде самотна битка

Източници:

1.World Health Organization. Obesity: Preventing and Managing the Global Epidemic. WHO, 2000.

2.Rosenbaum M, Leibel RL. Adaptive thermogenesis in humans. Int J Obes (Lond). 2010;34(S1):S47-S55.

3.Sumithran P, Proietto J. The defence of body weight: a physiological basis for weight regain after weight loss. Clin Sci. 2013;124(4):231–241.

4.Swinburn B, et al. The global obesity pandemic: shaped by global drivers and local environments. Lancet. 2011;378(9793):804–814.

5.Puhl RM, Heuer CA. The stigma of obesity: a review and update. Obesity. 2009;17(5):941–964.

6. Badman MK, Flier JS. Science 2005;307:1909–1914;

7. Van Bloemendaal et al. Diabetes 2014;63:4186–196; 

8. Klok et al.Obes Rev 2007;8:21–34; 

9. Berridge et al. Brain Res 2010;1350:43–64; 

10. Vallis M. Clin Obes 2019;9:e12299

11. Kaplan LM et al. 2016. Presented at the Obesity Week 2016, New Orleans, LA, November 3; 

12. Caterson et al. Diabetes Obes Metab 2019;21:1914–1924

13.Wilding JPH, et al. Once-Weekly Semaglutide in Adults with Overweight or Obesity. N Engl J Med. 2021;384:989–1002.

14.Sjöström L. Review of the key results from the Swedish Obese Subjects (SOS) trial – a prospective controlled intervention study of bariatric surgery. J Intern Med. 2013;273(3):219–234.
15. Wharton et al. смAJ 2020;192:E875–91.