Група пациенти с наследствен ангиоедем са получили възможност за значително подобряване на качество си на живот само чрез еднократно приложение на иновативна генна терапия.
Генното редактиране се използва за извършване на промени в нуклеотидната последователност в ДНК. То се осъществява от ензими – нуклеази, които са насочени към точно определени последователности в генетичната информация.
Тези ензими са способни да отстраняват последователностите и да запълват празните места.
Целта на този вид генна терапия е да позволи вмъкване, отстраняване и модифициране на точно определени участъци от ДНК.
Това е показало проучване, публикувано в New England Journal of Medicine.
Какво е наследствен ангиоедем?
Наследственият ангиоедем е генетично заболяване, което се характеризира с появата на тежки, болезнени и непредвидими пристъпи на остър оток, засягащ дермата, подкожната тъкан и мукозните мембрани.
Симптомите влошават качеството на живот, нарушават способността на пациентите да се справят с ежедневните дейности, засягат дихателните пътища и могат да са свързани със значителен риск за здравето.
Ползите от генната терапия CRISPR
Учените от Университета в Окланд, Университетския медицински център в Амстердам и Университета в Кеймбридж са приложили успешно иновативната CRISPR/Cas9 терапия при 10 пациенти.
Специалистите смятат, че еднократна доза от това терапевтично средство може да доведе до почти цялостно излекуване на пациентите с наследствен ангиоедем.
Освен това има и голям потенциал за разработване на подобни терапевтични подходи, основаващи се на CRISPR/Cas9, за лечение на други генетични заболявания.
Смята се, че в световен мащаб, един от всеки 50 000 души е засегнат от наследствен ангиоедем.
Въпреки това, тъй като заболяването е рядко, често не се диагностицира правилно.
Терапевтичен потенциал на генната терапия
Във фаза I на проучването не са се наблюдавали значителни сериозни или продължителни странични ефекти от еднократното приложение на терапията.
Приложението се извършва чрез вливания и продължава от 2 до 4 часа под клинично наблюдение. Терапията се прилага от 2021 година насам.
Този терапевтичен подход, наречен NTLA-2002, се основава на in vivo CRISPR/Cas9 технология, насочена срещу KLKB1 гена.
Той, от своя страна, е от ключово значение за синтезата на прекаликреина в плазмата.
Каликреините в плазмата са група ензими, отделящи кинини.
Последните се образуват от кининогените – пептиди, отговарящи за контрола на кръвното налягане и активиране на възпалението.Освен това те образуват и плазмин от плазминогена, с което са свързани и с процесите на кръвосъсирване в тялото.
Чрез редактиране на този ген, терапията понижава нивата на каликреина, което допринася за ефективна превенция на пристъпите на ангиоедем.
Проучването е показало дозо-зависимо понижаване на общата концентрация на каликреин в кръвта с до 95%. В резултат на това се е наблюдавало понижаване на пристъпите на ангиоедем с до 95% при всички пациенти.
Участниците от първоначалното проучване ще бъдат проследявани в следващите 15 години, за да се продължи оценката на дългосрочната ефективност и безопасност на терапията.
В момента се извършват множество по-мащабни, двойно-слепи и плацебо-контролирани проучвания. Някои от тях са във фаза II, а за други предстои преминаване във фаза III.
Експертите споделят, че генната терапия притежава потенциал да подобрява значително качеството на живот на пациентите.
Единствената одобрена CRISPR терапия е предназначена за лечение на сърповидноклетъчна анемия и бета таласемия. Тази терапия, обаче, се извършва ex-vivo – генетичната информация на клетките се редактира извън организма и след това клетките се вливат отново.
От друга страна, иновативната терапия срещу ангиоедем – NTLA-2002 е in-vivo терапия и таргетното генно редактиране се извършва директно в тялото.
CRISPR технологиите се използват за разработване на лечение за различни заболявания. Сред тях са генетични и сърдечносъдови заболявания, както и онкологични и автоимунни заболявания.
Рисков фактор ли са сърдечносъдовите заболявания за развитие на мигрена? – Научете повече тук
Референции: