Лятното часово време започва всяка пролет (последната неделя на март) когато в 03ч. сутринта преместваме часовниците с един час напред до 04ч.
Макар промяната да изглежда минимална, тя оказва осезаемо влияние върху организма.
През този период сутрините стават по-тъмни, а вечерите по-светли, което променя естествения цикъл на светлина и тъмнина, от който зависи вътрешният ни биологичен часовник.
Този часовник регулира ключови функции като сън, апетит, настроение и концентрация, а внезапната промяна може да доведе до краткосрочни нарушения в тези процеси.
Как светлината влияе на циркадните ритми
Циркадните ритми са 24-часови цикли, които зависят основно от светлината. Когато сутрините внезапно станат по-тъмни, организмът получава по-малко стимули за производство на вещества, свързани с бодрост и добро настроение.
В същото време по-светлите вечери забавят отделянето на хормони, които подготвят тялото за сън. Това води до затруднено заспиване, по-късно лягане и по-ранно събуждане, което в първите дни след промяната често причинява недоспиване.
Изследвания показват, че в понеделника след преминаването към лятно часово време хората спят средно с около 40 минути по-малко.
Защо смяната на алармата точно с един час влияе
Човешкият сън преминава през цикли с продължителност средно около час и половина (около 90 минути).
Колко часа да спим, какво са цикли на съня и кога да ни е алармата, спрямо тях – четете тук
Когато часовото време се премести с един час, алармата по новото време може да събуди човек точно по средата на сънният му цикъл, когато мозъкът е в най-дълбоките и най-трудни за прекъсване фази.
Резултатът е усещане за тежест, замаяност и по-силна умора, дори ако общата продължителност на съня е почти същата.
Този ефект е една от основните причини някои хора да се чувстват по-изтощени след смяната на времето.
Последици за здравето и безопасността
Смяната на часовника се свързва с реални здравни рискове, които публикации на Harvard Health описват като „мини‑джетлаг“ за организма.
„Тази промяна от един час може да не изглежда като нещо значително, но в краткосрочен план може да окаже пагубно въздействие върху психическото и физическото благосъстояние на хората“ – казва д-р Чарлз Цайслер, професор по медицина на съня в Отдела по медицина на съня към Медицинския факултет на Харвард.
Недоспиването и нарушените циркадни ритми могат да доведат до умора, понижена концентрация и чувство на отпадналост.
Това се отразява не само на ежедневната продуктивност, но и на безопасността.
Данните сочат, че през първите дни след преместването на часовника се наблюдава увеличение на пътнотранспортните произшествия.
Освен това липсата на качествен сън може да засили симптомите на съществуващи състояния като тревожност, депресивни епизоди и сезонни промени в настроението.
Повече за лошото настроение през зимата и витамин Д – четете тук
Дебатът около бъдещето на лятното часово време
Лятното часово време е въведено официално през 1966 г. с идеята да се използва по-ефективно дневната светлина и да се намали разходът на електроенергия.
Въпреки това през последните години все повече специалисти поставят под въпрос ползите му. Проучвания показват, че голяма част от населението предпочита премахването на сезонната промяна.
Все повече държави, сред които Япония, Южна Корея, Исландия, Русия, Турция и др., премахват сезонната смяна на времето и преминават към целогодишно фиксирано часово време.
В ЕС темата също се обсъжда от години и Европейският парламент вече е изразил широка подкрепа, но окончателното решение изисква координация между всички държави членки, което забавя процеса.
Как да се подготвим за промяната
Колко часа да спим, какво са цикли на съня и кога да ни е алармата, спрямо тях – четете тук
Има няколко стратегии, които могат да помогнат на организма да се адаптира по-лесно към смяната на часовника.
Постепенното изместване на часа за лягане и ставане в дните преди промяната намалява стреса върху биологичния часовник.
Кратките следобедни дрямки през първите дни след смяната могат да компенсират част от недоспиването, без да нарушават нощния сън.
Излагането на естествена сутрешна светлина или използването на специални светлинни устройства подпомага по-бързото синхронизиране на циркадните ритми.
Забавянето на ежедневните дейности с около час в първите дни след промяната също може да улесни адаптацията. Ограничаването на алкохол и напитки с кофеин в периода около смяната на времето подпомага по-качествения сън и по-лесното възстановяване.
Референции:
1. https://www.health.harvard.edu/staying-healthy/the-dark-side-of-daylight-saving-time
2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK526132/ 3. https://jech.bmj.com/content/75/6/556
