Витамините са малки биомолекули. В незначителни количества те са необходими за нормалното протичане на метаболитните процеси в живите организми.
Човешкият организъм не е в състояние да синтезира витамини и затова те трябва да се съдържат в храната ни.
Може някоя молекула да е витамин за някое животно и да няма витаминозно действие за друго. Например Витамин C (L-аскорбиновата киселина) е витамин за човека, тъй като неговият организъм не може да го синтезира, но за редица животни витамин С не се счита за витамин, защото те си го произвеждат.
Защо се наричат „вита-амини“?
Терминът „витамин“ произлиза от съчетанието на думите „vita“, което означава живот, и „амин“ – вид органично съединение, което съдържа азот. Това наименование е измислено от полския биохимик Казимир Функ през 1912 г., който открива, че някои заболявания могат да бъдат предотвратени чрез приема на тези основни хранителни вещества.
Как се класифицират витамините?
Отделните витамини са най-различни по химична природа вещества, които трудно може да се групират, дали по химически или по функционален принцип.
Основно се разделят според разтворимостта си във вода на водоразтворими и мастноразтворими:
• Водоразтворими (витамин С и витамините от групата на витамин В);
• Мастноразтворими (витамини A, D, Е, К).
Тази различна разтворимост на витамините се дължи на различните им молекули. Например в молекулата на витамин C се съдържат много повече полярни връзки, отколкото в молекулата на витамин А1, която като цяло е неполярна. Затова витамин А1 е добре разтворим в неполярни разтворители (например телесни мазнини).
Каква точно е ролята на витамините в организма?
Основно подпомагат работата на конкретни ензими, към които витамините могат да играят ролята на коензим или на простетична група.
Какво е ензим, коензим и простетична група?
Ензим е белтъчна молекула-катализатор, която ускорява биохимична реакция в организма. За да работят някои ензими имат нужда от небелтъчна съставка, която е или коензим, или простетична група.
Простетична група се нарича небелтъчна група, здраво свързана за ензима – практически част от ензима – и така тя подпомага биохимичните катализи, които този ензим извършва.
Коензим се нарича небелтъчна съставка, която не е свързана здраво с ензима – непостоянна част е – например приближава се до ензима за да пренесе някаква химична група и после коензима напуска ензима, без да се свързва като постоянна част от него.
Какво е биологичното значение на водоразтворимите витамини накратко?
Водоразтворимите витамини имат функции и като коензими и като простетични групи свързани с ензими.
По-подробно какви са за биохимичните функции на витамините? – прочетете тук
Водоразтворими витамини, които действат като здраво свързани простетични групи закачени за ензими участват в следните биохимични процеси:
• енергийния обмен в живите организми: тиамин (В1), рибофлавин (В2), витамин РР (ВЗ) и др.
• биосинтез на аминокиселини и превръщане на аминокиселини една в друга (значение за това имат витамини В6 и В12);
• биосинтез на мастни киселини (значение за това има пантотеновата киселина – витамин В5);
• биосинтез на пуринови и пиримидиновите азотни бази, които участват в нуклеотидите, които изграждат ДНК и РНК (значение за това има фолиевата киселина витамин В9);
• биосинтез на ацетилхолин (сигнална молекула в нервната система), стероиди и др.
Витамини необходими при напредване на възразстта – Прочетете тук
Какво е биологичното значение на мастноразтворимите витамини накратко?
Мастноразтворимите витамини също изпълняват функции на коензими, например:
• Витамин А, ретинол, изпълнява ролята на простетична група на зрителния белтък на ретината родопсин.
• Витамин Е защитава от окисление ненаситените липиди в биологичните мембрани.
• Витамин D подпомага синтеза на белтъците, имащи значение при транспорта и усвояването на калциевите йони от храната.
Референси:
