1. Деменцията е неизбежна с напредване на възрастта
Това твърдение не е вярно. Деменцията не е нормално явление от процеса на стареене.
Според доклад на Асоциацията по болест на Алцхаймер, това заболяване е най-честата форма на деменция. Поради повишаване на риска с напредване на възрастта, при 17% от пациентите на възраст между 75-84 години и при 32% от тези над 85-годишна възраст се наблюдава деменция.
2. Деменцията и болестта на Алцхаймер не са едно и също нещо
Това не е напълно вярно. Болестта на Алцхаймер е тип деменция, която представлява 60-80% от всички случаи на деменция.
Другите типове включват:
- фронтотепморална деменция;
- съдова деменция;
- смесен тип деменция;
- деменция с телца на Lewy.
Деменцията се определя като нарушаване на когнитивните функции, каквито са мисловната дейност, запаметяването и размишляването.
Освен това се наблюдават поведенчески промени, които влияят на ежедневието и продуктивността на пациентите.
Въпреки че всички типове деменция споделят някои общи характеристики, подлежащите патологични изменения се различават.
Болестта на Алцхаймер се характеризира с натрупването на плаки от амилоид бета и възли от тау протеин в мозъка. Тези структури нарушават функцията на нервните клетки.
Обратно, при съдова деменция се наблюдава разрушаване на невроните, което се дължи на недостиг на кислород. Това може да бъде причина и за инсулт.
Фронтопариеталната деменция, от друга страна, се дължи на натрупване на абнормни протеинови структури в челния и слепоочния дял на мозъка. В резултат се наблюдава увреждане на невроните и клетъчна смърт.
3. Ако имам роднина с деменция, то рискът да развия и аз деменция е висок.
Често се смята, че развитието на деменция се обуславя от генетичната предразположеност. С други думи – наличието на роднина с деменция е сигурен белег за развитие на деменция в по-късните етапи от живота и при останалите членове на семейството. Това не е така.
Въпреки че в патогенезата на някои форми на деменцията има значение генетичната предразположеност, в по-голямата част от случаите не се наблюдава генетична връзка.
Най-същественият рисков фактор за развитие на деменция е възрастта.
Въпреки това при наличие на родител или прародител, който е развил деменция преди 65-годишна възраст, рискът от генетично унаследяване е по-висок.
Ранното развитие на болест на Алцхаймер е относително рядко срещано и представлява само 5,5% от случаите.
Тъй като повечето случаи на деменция се дължат на болест на Алцхаймер, това означава, че в по-голямата част от случаите деменцията не се унаследява.
Фронтотемпоралната деменция се среща по-рядко, при нея се наблюдава по-значителна генетична връзка. Въпреки това диагностицирането на някой роднина с такъв тип деменция не е непременна гаранция за нейното развитие и сред други членове на семейството.
В днешно време фронтотемпралната деменция се среща при 15-22 от всеки 100 000 души. От тях само при 10-15% се наблюдава генетична предразположеност.
4. Нарушенията в паметта винаги са признак на деменция
Въпреки че загубата на памет може да е ранен признак на деменция, това не е задължителен белег на това заболяване.
При болест на Алцхаймер са характерни паметовите нарушения, но при фронтотемпоралната деменция, например, също се наблюдават и промени в настроението и личността, както и склонност към обсесивно поведение и речеви затруднения.
Симптоми в ранните етапи на деменция – научете повече тук
5. Деменцията винаги би могла да бъде предотвратена
Това не е вярно твърдение. Въпреки това някои фактори могат да понижат риска от развитие на някои типове деменция или да забави тяхната поява.
Докладът на Комисията Lancet от 2020 г. за превенция на деменцията е посочил 12 фактора, които увеличават риска от деменция.
Такива са:
- Ниско образователно ниво;
- Високо кръвно налягане;
- Слухови нарушения;
- Тютюнопушене;
- Затлъстяване;
- Депресия;
- Заседнал начин на живот;
- Диабет;
- Ниски нива на социални контакти;
- Консумация на алкохол;
- Черепно-мозъчни травми;
- Замърсяване на въздуха;
Референции:
