Както при всяко заболяване, ранното поставяне на диагнозата болест на Алцхаймер е от изключителна важност за постигане на по-добри резултати от лечението.
Въпреки че все още не е разработена терапия, някои подходи биха могли да помогнат за облекчаване на симптомите и забавяне прогресията на заболяването.
В последно време усилията на учените са били насочени към откриване на нови методи за диагностициране на болестта на Алцхаймер.
Напредък в медицината представлява откриването на биомаркери, които биха могли са се използват за надеждно поставяне на диагнозата.
Учените от Университета Lund в Швеция са открили, че:
нов вид кръвен тест предоставя до 90% достоверност на резултатите за диагностициране на болест на Алцхаймер при изследване на пациенти с когнитивни нарушения.
Експертите подчертават, че ранната диагностика е също толкова важна, както и разработването на нови терапевтични подходи, които да забавят прогресията на заболяването.
Проучването е публикувано в Journal of the American Medical Association JAMA.
За целите на изследователската дейност е бил използван нов вид кръвен тест, който измерва комбинация от отношенията в стойностите на следните показатели в кръвната плазма:
- Стойностите на фосфорилирания тау 217 протеин към нефосрофилираната му фракция;
- Два типа амилоид бета: АВ42 и АВ40;
Както тау протеините, така и амилоид бета се смятат за ключови елементи в патогенезата на болестта на Алцхаймер.
Рискови фактори за болест на Алцхаймер – научете повече тук
Учените поясняват, че кръвните тестове за ранна диагностика на заболяването са от ключово значение.
Те са по-малко инвазивни, по-достъпни и изгодни, в сравнение с използваните досега диагностични методи. Такива са изследването на гръбначномозъчна течност и РЕТ скенерът.
Ранната и точна диагностика може да допринесе за своевременна намеса и постигане на подобряване на качеството на живот и състоянието на пациентите.
Нов кръвен тест за диагностика на болест на Алцхаймер
В проучването са взели участие 1200 пациенти на средна възраст 74 години, които са били изследвани с новия тест.
- При 23% от тях се е наблюдавал относителен когнитивен спад;
- 33% са били диагностицирани с деменция;
- при 44% от тях са се наблюдавали умерени когнитивни нарушения.
Данните от изследванията, извършени в доболничната и болничната практика, са показали характерни патологични изменения за болестта на Алцхаймер при 50% от участвалите пациенти.
При 698 от участниците, които преди това са били извършили консултация със специалист в болничната практика, тестът е дал 90% достоверност на резултатите за потвърждаване на диагнозата болест на Алцхаймер.
При останалите 515 участници, които са били проследявани дотогава само в извънболничната практика, тестът отново е дал 90% достоверност на резултатите за диагностициране на заболяването.
Данните показват, че в болничната практика специалистите са успели да поставят успешно диагнозата само в 73% от случаите.
В извънболничната практика диагнозата е била поставена успешно в 61% от случаите, което подчертава липсата на надеждни диагностични методи в това звено на здравеопазването.
По този начин се подчертава възможността за бъдещо подобряване на диагностиката при въвеждане на такъв тип достъпни тестове.
Бъдещи възможности за диагностика
За потвърждаване на ефективността на новия вид кръвен тест са необходими допълнителни проучвания с по-голям мащаб и детайлно анализиране на всички параметри.
Важно е да се сравни:
- диагностичната стойност на процентното съдържание на фосфорилираните форми на тау 217 протеина в кръвната плазма при болест на Алцхаймер;
- концентрацията му, която не е свързана с наличие на патологични процеси;
При някои пациенти, например тези със съпътстващи хронични бъбречни заболявания, могат да се наблюдават промени в нивата на фосфорилирания тау 217 протеин, които, обаче, нямат връзка с болестта на Алцхаймер.
Експертите поясняват, че диагностиката на болестта на Алцхаймер би била най-ефективна когато се съчетае:
- приложението на кръвни тестове;
- детайлна клинична оценка.
Пропускането на подробни разяснения за състоянието на пациента може да доведе до:
- неправилно поставяне на диагнозата;
- подценяване на комплексни невропатологични процеси;
- назначаване на лечение, което може да е свързано с по-високи рискове.
Референции:
