Сънят с продължителност над 6 часа на нощ, може да допринесе за предотвратяване или забавяне на прогресията на болестта на Алцхаймер.
Това е показало ново проучване на Университета Murdoch. По-ниското качество и продължителност на съня са свързани с по-бързо натрупване на амилоид бета при възрастни пациенти без установен когнитивен спад.
Данните от проучването са публикувани в Alzheimer’s & Dementia: Diagnosis, Assessment & Disease Monitoring.
Наблюденията са показали, че натрупването на плаки от бета амилоид в мозъка, което е ключов процес за прогресията и развитието на заболяването, е пряко свързано с индивидуалните навици на спане.
Променят ли се навиците на спане при пациентите с болест на Алцхаймер? – научете повече тук
Колкото по-засегнати са качеството и продължителността на съня, толкова повече амилоидни плаки се отлагат в мозъка на възрастни пациенти, при които не са установени все още нарушения в умствения капацитет.
Болестта на Алцхаймер се диагностицира обикновено в по-напреднала възраст, но патологичните изменения започват в много по-ранен етап.
Тъй като все още няма разработена ефективна терапия срещу заболяването, проучването подчертава важността да се предприемат мерки за подобряване на качеството и продължителността съня.
Това е така, защото последният може да се счита като ключов модифицируем рисков фактор за развитие на болест на Алцхаймер.
Смята се, че достатъчният сън би могъл да допринесе за забавяне и превенция на началото и прогресията на заболяването още в ранните етапи.
В проучването са се включили 189 участници на възраст между 60-80 години, при които не се е наблюдавал когнитивен спад. Проследяването след това е продължило 6 години и е включвало образни изследвания на мозъка.
Данните от анализа са ценни, защото подчертават значението на факторите от ежедневието за патогенезата на невродегенеративните заболявания.
Друг важен елемент е, че за пореден път сънят е определен като водещ елемент за поддържане на добро здраве на мозъка.
Референции:
https://alz-journals.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/dad2.12579
