Зрителният нерв осигурява предаването на генерираните в слоевете на ретината импулси към главния мозък. Тези сигнали се пораждат във фоторецепторите в отговор на светлинно дразнене.
Тези импулси претърпяват промени в биполярните клетки на ретината и се предава чрез зрителния нерв до латералните коленчати тела в междинния мозък.
Биполярните клетки са тези, които осигуряват най-краткото и директно предаване на зрителните сигнали, които постъпват и излизат от ретината.
Латералните коленчати тела са ядра на таламуса, които осигуряват предаването на зрителната информация до зрителните корови зони в тилния дял на главния мозък.
Знаете ли, че ретината е слой от фоторецепторни и глиални клетки, които възприемат светлинното дразнене и го предават до мозъка, осигурявайки визуализиране на възприеманите образи.
Увреждането на зрителния нерв може да доведе до нарушения в този процес на предаване на зрителната информация.
Оптичният неврит е една от водещите прояви на оптичния невромиелит
Водеща клинична проява на оптичния нервомиелит е оптичният неврит – възпаление на зрителния нерв. Все още не са напълно изяснени механизмите, по които се развива оптичен неврит.
Предполага се, че в основата на тези процеси стои автоимунното увреждане на миелиновата обвивка, покриваща невроните, които изграждат зрителния нерв.
Оптичният невромиелит, наричан още оптикомиелит или синдром на Девик, е тежко и рецидивиращо, демиелинизиращо и възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система, което засяга преимуществено гръбначния мозък и зрителните нерви.
Установено е, че при пациентите с автоимунни заболявания по-често се наблюдава развитие на оптичен неврит. Състоянието е една от първите прояви при демиелинизация в централната нервна система, която е резултат от настъпили възпалителни процеси.
Демиелинизацията е процес на разрушаване на миелиновата обвивка, покриваща нервните влакна.
Повтарящите се епизоди на оптичен неврит са показател за склонност към развитие на по-генерализирани заболявания, каквито са:
- множествена склероза;
- заболявания от спектъра на оптичния невромиелит;
- заболявания, свързани с миелиновия олигодендроцитен гликопротеин – IgG;
Разпространението на аксоналната увреда, която се дължи на оптичния неврит, се различава в зависимост от първопричината.
Оптичният неврит води до загуба на зрение и поява на петна в зрителното поле
Загубата на зрение, която се наблюдава при пациенти с оптичен невромиелит и тези със заболявания, свързани с миелиновия олигодендроцитен гликопротеин – IgG, е в по-тежка степен и се характеризира с наличие на по-големи скотоми(петна в зрителното поле).
Каква е ролята на миелиновия олигодендроцитен гликопротеин – IgG? До какво води появата на антитела срещу този гликопротеин? Вижте тук!
Тъй като и двете заболявания засягат както зрителния нерв, така и хиазма оптикум (мястото на прекръстосвяне на влакната на левия и десния зрителен нерв), и зрителните пътища – това е причина често загубата на зрение да бъде двустранна.
Оптичният невромиелит се характеризира с честа поява на пристъпи на оптичен неврит. Те са причина за тежка двустранна загуба на зрение с малки възможности за функционално подобрение след това.
Лезиите в гръбначния мозък, които се разпространяват в по-големи участъци (обхващащи повече от три гръбначномозъчни сегмента), са характерни за оптичния невромиелит.
Освен това, съпътстващият трензверзален миелит(възпаление на гръбначния мозък) често ограничава физическия капацитет на пациентите.
При наличието на такава симптоматика, потвърждаването на диагнозата оптичен невромиелит се осъществява чрез установяване на антитела срещу аквапорин-4(AQP4-IgG) в серума.
Каква е функцията на аквапорин-4? Каква е ролята на антителата срещу този протеин при оптичен невромиелит? Натиснете тук и разберете повече!
Референции:
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/8980-transverse-myelitis
