Оптичният невромиелит, наричан още оптикомиелит или синдром на Девик, е хронично възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система.
При него се наблюдава дисфункция и загуба на астроцити – преобладаващата част от нервните клетки в централната нервна система, които извършват метаболитни и структурни функции, както и участват в регулацията и стабилизацията на кръвно-мозъчната бариера.
Кръвно-мозъчната бариера е селективна полупропусклива структура, която регулира преноса на разтворени вещества между кръвообращението и централната нервна система.
Това води до вторинчно развитие на невродегенеративни изменения и процеси на демиелинизация(разрушаване на миелиновата обвивка, покриваща невроните).
При 80% от пациентите се наблюдават антитела, насочени срещу аквапорин-4.
Този протеин се среща по повърхността на някои нервни клетки и неговата роля е да осигурява преноса на вода от и до клетката.
При останалите 20% такива антитела липсват.
Друг вид антитела и разлики в промените в нервната система
За сметка на това, при 42% от пациентите, при които не се наблюдават антитела срещу аквапорин-4, може да се установи наличие на специфични IgG антитела срещу миелиновия олигодендроцитен гликопротен – MOG-ab.
Той изпълнява важна функция в поддържането на миелиновата обвивка на нервните клетки и модулира автоимунните процеси в централната нервна система.
Появата на тези два вида антитела става по различни имунопатогенетични механизми.
При наличието на имуноглобулини срещу аквапорин-4 се наблюдава загуба на аквапориновите канали в мембраната на нервните клетки и дистрофия на астроцитите, но не настъпва демиелинизация в мозъчната кора.
Обратно, при наличие на антитела срещу миелиновия олигодендроцитен гликопротен – MOG-ab се наблюдава едновременно перивенозна и конфлуираща първична демиелинизация, както и частично съхраняване на аксоните.
Други характерни особености са съхраняването на аквапориновите трансмембранни канали, реактивната глиоза(прекомерно производство на глиални клетки, които имат подкрепящо невроните действие) в бялото и сивото мозъчно вещество, както и значителна демиелинизация в мозъчната кора.
Това е резултат от натрупването на възпалителни инфилтрати от:
- Т-клетки – част от имунната система и са водещ елемент от защитата на организма срещу инфекции;
- Гранулоцити – бели кръвни клетки, съдържащи гранули;
Как настъпват уврежданията на нервните клетки при оптичен невромиелит?
Аквапорин-4 е мембранен белтъчен канал за водни молекули, през който се осигурява двупосочен пренос чрез осмоза. Ролята на антителата, насочени срещу този протеин, е доказана чрез множество невропатологични, клинични и лабораторни проучвания.
Промените в централната нервна система, които се наблюдават при пациентите с оптичен невромиелит, се характеризират с:
- Значително натрупване около съдовете на отлагания от IgG, IgM и белтъци от системата на комплемента(плазмени протеини, осигуряващи защита срещу патогени);
- Клетъчни инфилтрати от гранулоцити, макрофаги(клетки от вродения имунитет, участващи в първата линия на защита срещу патогени)/микроглиални клетки(специализирани макрофаги в нервната система) и Т-клетки.
Характерна особеност е загубата на аквапориновите канали в мембраната на клетките. В някои лезии се наблюдават други типични астроцитни маркери. Такива са киселинния глиален фибрилерен протеин(GFAP) и S-100-бета.
Това подчертава, че загубата на аквапориновите канали предшества клетъчната смърт на астроцитите.
Запазването или обратно – вторичната загуба на неврони зависят от тежестта на заболяването и са свързани с развитието на процеси на демиелинизация.
Последната засяга както сивото, така и бялото мозъчно вещество и понякога се наблюдава некроза и удебеляване на съдовете.
Това подчертава ролята на автоимунното увреждане на астроцитите при оптичен невромиелит. Това е резултат от загубата на аквапориновите канали под действие на специфичните антитела.
Референции:
https://jneuroinflammation.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12974-021-02249-1#ref-CR10
