Диагнозата оптичен невромиелит би могла да се предполага при всички пациенти, при които се наблюдават:
- Възпалителни процеси в централната нервна система от автоимунен произход;
- Оптичен неврит(възпаление на зрителния нерв);
- Миелит(възпаление на гръбначния мозък);
- Енцефалит(възпаление) на мозъчния ствол;
Знаете ли, че при 80% от пациентите с оптичен невромиелит се наблюдават антитела срещу аквапорин-4? Научете повече тук
Възраст на развитие на заболяването
Установено е, че по-голямата част от случаите на оптичен невромиелит се проявяват при пациенти на средна възраст. Според мащабни проучвания, провеждани с участници от различни страни в Европа, по-голямата част от случаите се наблюдават на:
- Средна възраст 40 години – при пациенти с положителна проба за наличие на антитела срещу аквапорин-4;
- Средна възраст 38 години – при пациенти с отрицателна проба за наличие на антитела срещу аквапорин-4;
Въпреки това заболяването може да се установи както в ранна, така и в напреднала възраст.
Също така е установено, че в 20-30% от случаите, оптичният невромиелит може да бъде с късно начало и да се наблюдава при пациенти над 60-годишна възраст, независимо от наличието или липсата на антитела срещу аквапорин-4 в серума.
Оптичният невромиелит с късно начало обикновено е с по-неблагоприятна прогноза.
Какви са симптомите и проявите на оптичен невромиелит? Научете повече тук
Възрастта на развитие на заболяването е друг отличителен белег на оптичния невромиелит, който го разграничава от множествената склероза. При последната средната възраст на начало на клинична изява на заболяването е приблизително 30 години.
Каква е разликата между оптичният невромиелит и множествената склероза? Научете повече тук
При кой пол се наблюдава по-висок риск?
Въпреки че оптичен невромиелит може да се наблюдава и при двата пола, обикновено заболяването е с по-висока честота на изява при жените.
При разглеждане на епидемиологични данни от пациентите с оптичен невромиелит, съотношението заболели жени:мъже е 10:1 при серопозитивните пациенти(тези, при които са установени антитела срещу аквапорин-4 в серума).
При серонегативните пациенти(тези, при които не се наблюдават такива антитела) това съотношение е 3:1.
При серопозитивните пациенти в репродуктивна възраст това съотношение нараства до 20:1.
От друга страна, заболяванията, свързани с миелиновия олигодендроцитен гликопротеин, засягат в еднаква степен както мъжете, така и жените.
Миелиновият олигодендроцитен гликопротеин изпълнява важна функция в поддържането на миелиновата обвивка на нервните клетки и модулира автоимунните процеси в централната нервна система.
Научете повече за функцията на този гликопротеин тук.
При множествената склероза се наблюдава преобладаване на случаите при жените в съотношение, сходно на това, което е характерно за серонегативните пациенти с оптичен невромиелит (3:1).
Връзка между HLA антигените и развитието на оптичен невромиелит
Някои типове човешки лимфоцитни антигени(HLA) са свързани с повишен риск от развитие на на AQP4-IgG– позитивен оптичен невромиелит.
Човешките лимфоцитни антигени са гени от главния комплекс за тъканна съвместимост – MHC. Те участват в кодирането на протеини, които се диференцират като собствени или чужди за човешкия организъм. Тези антигени имат ключово значение за осигуряване на имунната защита.
Такъв е например HLA-DRB1*03, който се наблюдава сред пациентите в Европа.
Въпреки това HLA типизирането не е необходим маркер за поставяне на диагнозата оптичен невромиелит.
Референции:
https://link.springer.com/article/10.1007/s00415-023-11634-0
