Какво е оптичен невромиелит?
Оптичният невромиелит, наричан още оптикомиелит или синдром на Девик, е хронично възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система.
При него се наблюдава дисфункция и загуба на астроцити – преобладаващата част от нервните клетки в централната нервна система, които извършват метаболитни и структурни функции, както и регулират и стабилизират кръвно-мозъчната бариера.
Това води до вторинчно развитие на невродегенеративни изменения и процеси на демиелинизация(разрушаване на миелиновата обвивка, покриваща невроните).
Антитела срещу аквапорин-4 и имунен отговор при оптичен невромиелит
Клиничните наблюдения подчертават хипотезата, че антителата, насочени срещу аквапорин-4 ,са високо специфични и се установяват в повишени концентрации в серума на пациентите с оптичен невромиелит.
Техните нива, както и тези на синтезиращите ги клетки – В-лимфоцити , са в пряка корелация с тежестта на заболяването.
При засегнатите пациенти се наблюдава селективно повишаване на някои типове В-клетки. Интерлевкин-4 има стимулиращо действие върху В-клетките и предизвиква отделяне на антитела.
Интерлевкините са цитокини – протеини, имащи важно значение за диференцирането и растежа на имунните клетки.
Отделянето на този цитокин от клетките, участващи в процеса на възпаление, влошава протичането на заболяването по различни механизми:
- Повишено оцеляване на клетките, отделящи антитела срещу аквапорин-4;
- Стимулиране на синтезата на антитела, насочени срещу аквапорин-4;
- Нарушаване на интегритета на кръвно-мозъчната бариера;
- Стимулиране на диференциацията на имунните клетки, участващи в патогенетичните механизми на заболяването;
Ролята на Т-лимфоцитите
Антителата срещу аквапорин-4 са от клас IgG. За извършване на тяхната функция те се нуждаят от действието на Т-клетките, което подчертава и участието на последните в адаптивния хуморален отговор при оптичен невромиелит.
Т-лимфоцитите са част от имунната система и са водещ елемент от защитата на организма срещу инфекции.
При оптичен невромиелит тези клетки са налични в ниски концентрации, което е показател, че те не участват пряко в увреждането на нервните клетки.
Въпреки това, проучванията са показали, че тези Т-клетки участват в нарушаването на имунния толеранс в периферията и допринасят за повишено производство на антитела срещу аквапорин-4.
Т-клетките участват и в нарушаването на интегритета на кръвно-мозъчната бариера чрез секреция на интерлевкин-17, което благоприятства активирането на ендотела и миграцията на неутрофили през него.
Кръвно-мозъчната бариера е селективна полупропусклива структура, която регулира преноса на разтворени вещества между кръвообращението и централната нервна система.
Това подчертава ролята на Т-клетките като двигател на адаптивния хуморален и клетъчен имунен отговор в патогенезата на оптичния невромиелит.
Референция:
https://jneuroinflammation.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12974-021-02249-1#ref-CR10