НачалоНовини и статииЗа професионалистиПромени в нервната система при оптичен невромиелит

Промени в нервната система при оптичен невромиелит

Оптичният невромиелит, наричан още оптикомиелит или синдром на Девик, е хронично възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система.

При него се наблюдава дисфункция и загуба на астроцити – преобладаващата част от нервните клетки в централната нервна система, които извършват метаболитни и структурни функции, както и регулират и стабилизират кръвно-мозъчната бариера. 

Кръвно-мозъчната бариера е селективна полупропусклива структура, която регулира преноса на разтворени вещества между кръвообращението и централната нервна система.

Това води до вторинчно развитие на невродегенеративни изменения и процеси на демиелинизация(разрушаване на миелиновата обвивка, покриваща невроните).

Оптичният невромиелит е бил считан за тежка форма на множествената склероза.

Два вида антитела

Откритието на специфични патогенни IgG антитела, насочени срещу протеина аквапорин-4 има ключово значение за разграничаването на двете заболявания.

Аквапорин-4AQP-4 – той се среща по повърхността на някои нервни клетки и неговата роля е да осигурява преноса на вода от и до клетката

Заболяването се класифицира и дефинира според серологичния статус на имуноглобулините, насочени срещу аквапорин-4.  

Установено е, че при приблизително 20-30% от засегнатите пациенти не се установяват такива антитела.

За сметка на това, при 42% от тези, при които не се наблюдават антитела срещу аквапорин-4, може да се установи наличие на специфични IgG антитела срещу миелиновия олигодендроцитен гликопротен – MOG-ab

Той изпълнява важна функция в поддържането на миелиновата обвивка на нервните клетки и модулира автоимунните процеси в централната нервна система.

Последствия от свързването на антителата срещу аквапорин-4

Свързването на антителата към аквапориновите мембранни канали по повърхността на астроцитите води до активиране на системата на комплемента(система от плазмени протеини, осигуряващи защита срещу патогени).

В резултат на това настъпват следните процеси:

  • Натрупване на гранулоцити, еозинофили и лимфоцити(клетки, участващи в имунния отговор) в астроцитите и впоследствие в олигодендроцитите(клетките, изграждащи миелиновата обвивка на невроните), което води до тяхното увреждане;

     
  • Демиелинизация;

  • Клетъчна смърт на невроните;

  • Невродегенеративни изменения;

При множествена склероза в повечето случаи се наблюдават нарушения в мозъчната дейност, докато при оптичен невромиелит това настъпва по-рядко.

Засягането на мозъчния ствол, обаче, може да доведе до неспособност за контрол на неволевите процеси, каквито са дишане, поддържане на кръвното налягане, потене и други.

Това може да доведе до следните симптоми:

  • Неконтролируемо хълцане;

  • Неконтролируем сърбеж;

  • Повръщане и гадене без да има ясна причина за тяхната поява;

  • Загуба на слуха;

  • Двойно виждане – диплопия;

  • Неконтролируеми очни движения – нистагъм;

  • Парализа на лицевия нерв;

  • Замаяност и усещане за виене на свят;

  • Затруднено пазене на равновесие и координация на движенията – атаксия;

  • Болка от нервен произход в областта на лицето – тригеминална невралгия;

Референции:

https://jneuroinflammation.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12974-021-02249-1#ref-CR10

https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9858-neuromyelitis-optica-nmo

Абонирай се за нашия бюлетин и научавай за най-новите здравни иновации. 

Най-нови статии

Попълни формата

Свържи се с нас

Попълни формата или се свържи с нас на:

Еmail: office@diagnosa.info

Попълни формата

Свържи се с нас

Попълни формата или се свържи с нас на:

Еmail: office@diagnosa.info