Глюкозата е ценен енергиен източник за клетката. Въглехидратите и протеините се разграждат до глюкоза, която е ключов метаболитен резерв за клетъчните нужди.
Защо въглехидратите са важна част от диетата? – научете повече тук
Мастните киселини се метаболизират до кетони, които, обаче, не могат да се използват за синтез на глюкоза в организма.
Как се поддържат нивата на кръвната захар в организма?
Средните стойности на кръвната захар на гладно (при липса на хранене в рамките на 3-4 часа) са между 4,4 и 5 mmol/l. След хранене тези стойности се повишават до 6,7-7,8 mmol/l.
Защо е важен гликемичният индекс на храната? – научете повече тук
Механизмите за сигнализация по принципа на обратната връзка в организма, обаче, осигуряват понижаване на тези стойности до нормалните, в рамките на 2 часа. При гладуване, черният дроб осигурява нужните нива на глюкоза в кръвта, чрез процеса глюконеогенеза – синтезиране на глюкоза от млечна киселина и аминокиселини.
След хранене се наблюдава повишаване на серумната концентрация на глюкозата, което води до повишена секреция на инсулин от панкреаса.
Инсулинът е пептиден хормон, който се секретира от бета-клетките на панкреаса. Той осигурява контрол на нивата на глюкозата в кръвта чрез подобряване на усвояването на глюкозата от клетките, регулиране на метаболизма на въглехидратите, протеините и мазнините и стимулиране на клетъчния растеж.
Функцията на инсулина
Инсулинът осигурява складирането на глюкозата под формата на гликоген. След няколко часа, обаче, когато нивата на глюкозата в кръвта се понижат, се освобождава отново глюкоза от черния дроб в кръвообращението.
Това осигурява превенция на резките промени в нивата на кръвната захар. Ето защо при тежки чернодробни заболявания може да се наблюдава нарушен баланс на глюкозата в кръвта.
Повишаването на кръвната захар води до секреция на инсулин, която понижава серумната концентрация на глюкозата, тъй като осигурява нейния пренос от извънклетъчното до вътреклетъчното пространство.
Понижаването на кръвната захар, обаче, стимулира секрецията на глюкагон, който отново покачва нейните стойности. Ето защо нарушената секреция на инсулин води до развитие на диабет.
Рискови фактори за развитие на диабет тип 2 – научете повече тук
Глюкагонът е пептиден хормон, който се синтезира от алфа клетките на панкреаса. Понижаването на кръвната захар – хипогликемия е водещ стимул за неговата секреция, с което се осигурява поддържане на оптимални нива на глюкозата в кръвта.
Понижаването на нивата на глюкозата в кръвта се контролира от хипоталамуса, което води до активиране на симпатикусовата нервна система. Целта е поддържане на оптимални нива на кръвната захар и избягване на рязък спад в нейните стойности – хипогликемия.
Продължителните периоди на хипогликемия – в рамките на часове и дни, водят до секреция на хормон на растежа, с цел поддържане на нивата на глюкозата в кръвта.
Това се осигурява чрез повишено използване на мазнините като енергиен резерв и понижено усвояване на глюкозата от клетките.
Референции: